Дланите му се озариха от бледо, едва доловимо сияние.
Заклинание!
Трикс скочи на крака.
Заклинанието беше слабичко — или беше съставено от неопитен магьосник, или беше поверено на повече хора. Сид се напрегна и лицето му почервеня, а мускулите под кожата му набъбнаха. Дебелият железен прът неохотно се огъна. Сид го измъкна и го захвърли на пода. Каменните плочи бяха покрити с такъв слой прах и мръсотия, че вместо да изтропа, прътът падна долу с лек плясък. Сиянието около дланите му угасна.
Сид Канг отвори решетката. Погледна Трикс и каза:
— Не се страхувай, млади съхерцоже!
Това означаваше, че баща му е мъртъв…
Трикс преглътна, а в гърлото му заседна буца. Беше виждал баща си не по-често от придворния готвач или от коняря, но нали все пак му беше баща…
— Баща ти загина — потвърди Сид. — В битка. Както подобава. Ти също ще бъдеш убит, съхерцог Трикс Соийе.
— Убий ме — пошепна Трикс.
Мисълта за съпротива беше чиста глупост. Сид Канг беше добър войник, а той самият — лош наследник на трона.
Сид поклати глава.
— Сега това не се налага, господарю Трикс. Сега властта е у Сатор. Той би те пощадил, но синът му е против.
— Никога не съм имал съмнения относно моя любим братовчед Дерик — каза Трикс. Тези горди думи сами излизаха от устата му и този път звучаха почти достойно. — Направи това, което са ти заповядали, войнико!
Капитанът мълчаливо смъкна лекия плащ от раменете си и го хвърли на Трикс.
— Сложи това, господарю Трикс. Няма защо да се пролива излишна кръв. Аз ще те изведа от двореца.
Трикс погледна плаща, който лежеше в краката му. Попита:
— Как е майка ми?
— Тя се държа достойно. Погълна отрова и скочи през прозореца. — Сид склони глава в знак на почит. — Загинаха петима души, съхерцоже. Не е нужно ти да си шестият.
Трикс мълчеше. Постъпката на майка му изобщо не го учудваше — тя бе постъпила, както постъпват благородните дами в баладите и в хрониките. Със сигурност беше избрала прозореца, който гледаше към градския площад. Така повече хора щяха да станат свидетели на смелата й постъпка…
— Не се отпускай, Трикс — тежката ръка на Сид легна на рамото му. — Не е време за хленч.
На колана на Сид беше ножницата с кинжала — можеше само да протегне ръка…
— Не си го и помисляй! — предупреди го Сид.
Трикс се наведе и вдигна плаща.
— Да тръгваме — подкани го капитанът.
— Намери ми някакво въженце — помоли Трикс.
Искаше му се да прозвучи като заповед, но не се получи.
— За какво ти е? — учуди се Сид.
— Панталоните ми падат. Нямам колан. Така, далече няма да стигна.
Без да спори, Сид отряза от торбата с инструментите едно дълго парче кожа и го подаде на Трикс.
Под наметката беше по-топло. Трикс нахлупи качулката над очите си — така беше заповядал Сид — и впери поглед в пода. Те излязоха от подземието по някакви тесни и мръсни коридори, Трикс дори не можа да ги познае и излязоха на двора. Беше тихо. Тихо, сякаш цареше абсолютен мир. В конюшнята конете леко пръхтяха, през широко отворените прозорци на кухнята се чуваше тракане на съдове, часовникът на кулата отмери дванайсет и петнайсет. Трикс леко вдигна глава — тук-таме светеха прозорци. Дори и стражите бяха по точните си места, само че този път това бяха други стражи.
— Само трима от слугите ли се биха до края? — попита той.
— Двама — отвърна Сид. — Единият падна по стълбите в пристъп на паника и си счупи врата. Мълчи. Скрий лицето си.
Стигнаха до портите. Сид здраво прегърна Трикс през раменете и го притисна до себе си. Попита високо:
— Всичко наред ли е?
— Наред е, всичко е наред, капитане — чу се забързан южняшки говор. — И в града е съвсем спокойно. А вие…
Трикс се напрегна. Капитанът сега ще убие собствения си страж. Винаги е така.
— Ние, с приятелката ми ще се поразходим — отвърна Сид и двамата прекрачиха през портите.
Трикс не се обиди. В края на краищата и великият княз Дилон, някога беше бягал от враговете си, облечен в женска рокля и беше нагласил жена си с мъжки дрехи, сина си с момичешка рокличка, а дъщеря си беше облякъл в ливрея. Враговете им търсеха из цялото княжество висок и слаб мъж, пълничка и ниска жена, девойка за женене и момченце на три-четири годинки. А те се бяха превърнали във висока и слаба жена, която вървеше подир шишкавия си съпруг, съпровождани от малката им дъщеричка и един млад слуга. А княжество Дилон — Трикс охотно признаваше този факт — беше, къде-къде по-голямо и по-древно от съхерцогството на Соийе и Гриз.