— Добро утро, господин Касап! — вежливо каза Трикс. — Господин Лапад поръча „както винаги“.
Месарят кимна, с един удар заби сатъра в дръвника, върху който режеше месото, и с ловко движение на грамадните си ръце уви в плътна кафява хартия няколко сочни говежди пържоли, свински ребърца, телешки черен дроб и две парчета конски салам. Завърза с лико пакетите и ги постави на дъното на кошницата.
— Ъ… как ви наричат, млади господине? — вежливо се осведоми Касап.
— Трикс.
— Ъ… мога ли да ви помоля да ми платите месото, господин Трикс?
— Господин Лапад каза „както винаги“ — кимна Трикс и хвана с две ръце кошницата, която теглеше надолу ръката му. Жезълът му пречеше и се наложи да го сложи под мишница, което обаче разваляше вида му.
— Разбирам — печално произнесе месарят. — Предайте на уважаемия господин магьосник, че аз много го почитам, но сметката на господин магьосника вече е петнайсет златни монети, а аз, за съжаление, не мога да правя месо от въздуха, жълтици — също.
— Ще му предам — озадачен отвърна Трикс. Честно казано, той беше дълбоко уверен, че Радион Лапад не изпитва никаква нужда от пари. В една от стаите на кулата, Трикс със собствените си очи беше видял три сандъка, догоре пълни с монети — кой знае защо медни. Но медните монети също са пари. — Ще му предам, непременно ще му предам. Господин Лапад няма затруднение с парите, той е велик магьосник!
— Затова пък аз имам, аз съм само един обикновен месар — тъжно каза Касап. — Кажете му, господин Трикс. Защото така нямам причина да коля животно, а когато дойдете следващия път, няма да има за уважаемия господин Лапад нито прясно месце, нито колбаси…
Обмисляйки тази скрита заплаха, Трикс мина между сергиите с млечни продукти, купи сирене и напълни с мляко тумбестата стъклена бутилка. За да не вкисва в жегата, във ведрото с млякото седеше една малка зелена жаба. Трикс се намръщи от погнуса и реши, че няма да пие мляко. Само, ако е варено. На млекарката плати със ситна сребърна монета, която Лапад му беше дал. Вместо ресто, млекарката му уви в една платнена кърпа топка плътна извара и я връчи на момчето с такъв уверен вид, че Трикс не посмя да спори.
Последната спирка от маршрута му беше при зарзаватчията — възрастен планинец, който с философско спокойствие наблюдаваше приближаващия се Трикс. Без да задава въпроси, старецът взе от ръката на момчето една по-едра сребърна монета и му връчи китките от прясна салата, зелен лук и някакви непознати треви. Трикс дори не успя да се учуди на скъпата цена на зеленилата, когато старецът произнесе:
— Това е без пари. За теб. Момчетата трябва да ядат много зеленчуци — те дават сила.
Трикс досега си мислеше, че силата идва от месото, но реши да не спори. Благодари вежливо. Старецът кимна и сложи върху кошницата няколко връзки с репички и три краставици.
— Да ти е сладко… А това е за господин магьосника.
Върху сергията на зарзаватчията стоеше едно старо детско нощно гърне, пълно с пръст. В гърнето растеше непознато на Трикс растение с големи зеленикави зърна. Зарзаватчията откъсна десетина, без да бърза и каза:
— Днес, само десет за един сребърник. Реколтата е лоша.
Пред очите на Трикс, зърната започнаха да менят цвета си — отначало станаха кафяви, а след това — лимоненожълти. Зарзаватчията ги уви в парче избелял плат и каза:
— Трябва до обяд да сложиш зърната върху лед, защото иначе ще изгният и учителят ти ще се разсърди.
— Ще ги сложа — озадачено произнесе Трикс. — Кажете ми, защо гледате растението в нощно гърне?
— У нас така е прието — човек сади трева в нощно гърне, когато остарее — отвърна спокойно зарзаватчията. — Това означава, че вече не очаква потомство… Върви, момчето ми. И кажи на господин Лапад, че зърната на планинското кафе, оттук нататък ще стават все по-скъпи. Клановете воюват, пътеките са все по-опасни и керваните не пътуват.
Тежко натоварен, като архар от планински керван, Трикс напусна пазара. Вече съвсем беше разсъмнало и трябваше да побърза, за да стигне до кулата преди да е станало горещо.
За щастие, великият магьосник Лапад не пренебрегваше плебейския начин за придвижване. До пазара Трикс го чакаше лека двуколка, в която беше впрегнат стар, кротък кон. Когато момчето доближи, той протегна шията си с надежда.
С усилие Трикс натовари тежката кошница в двуколката, измъкна от нея една сочна салата и като се огледа — дали възрастният продавач не гледа към него — я протегна на коня.