Трикс пусна кошницата и с усилие изтегли якия лост, който стърчеше от платформата. Под краката му взе да скърца някакъв механизъм. Горе нещо застърга.
Трикс чакаше.
Въжетата се опънаха малко накриво и единият ъгъл на платформата леко увисна. Такива неща се случваха непрекъснато и той вече не се плашеше. Върху платформата имаше монтирани скоби, където можеше да пъхне краката си и да изравни наклона. Освен това, бяха закрепени и няколко въжени примки, за които Трикс предполагаше, че са там в случай че нещо се случи с въжетата — да може да се хване за тях и да се изкачи нагоре, използвайки ръцете си.
По този въпрос обаче не му се размишляваше.
Платформата поскърцваше, въжетата скрибуцаха, а горе, все по-близо и по-близо стържеше механизмът. Трикс пристъпваше от крак на крак и се стараеше да не поглежда наоколо.
Бездарният магьосник би се качвал догоре по стълба. Самонадеяният би направил заклинание, което да отслабва с всеки изминал ден. А мързеливият би предпочел да се охарчи за конструктор, който да му построи модерната във великосветските кръгове джаджа — асансьор, който се задвижва от вятърни перки. Ако се съдеше по това, че всичко беше направено не от камък или метал, можеше да се каже, че тук са се потрудили, не признатите от всички майстори на механичните чудеса — гномовете, а елфи и хора.
Най-сетне дългият път към върха на кулата свърши. Платформата тръсна и спря до нова врата. Трикс вдигна кошницата и излезе от крехката дървена клетка в сигурния каменен коридор. Като всяко момче, израснало в дворец, и той беше убеден в сигурността и непоклатимостта на каменните постройки.
Тези, които имаха възможност да се убедят в това, че най-здравите крепости могат да бъдат сринати камък по камък, рядко имаха възможност да споделят по-късно опита си с останалите.
Вървейки по тясната галерия със сводест таван, Трикс стигна до кухнята. И галерията, и кухнята бяха обърнати на изток и бяха залети от слънчеви лъчи, които проникваха през прашните прозорци. След като разтовари кошницата върху полицата за зеленчуци и в ледника, Трикс разтвори кухненския прозорец и като се хвана, за всеки случай, за черчевето по средата, се наведе навън. Замижа блажено от ярката светлина.
Беше във великолепно настроение!
Струваше му се, че кулата плува по зелената поляна, покрита с червените пръски на розите. Вятърът духаше в лицето му и на вълни къдреше тревата. Над главата му поскърцваше вятърната перка. Не беше трудно да си представи с притворени клепачи, че се носи над бурно море, мачтите скърцат от вятъра, а той самият се намира на носа на кораб, който лети по хладните зелени вълни. Дощя му се да си пофантазира, че пред него стои, разперила ръце като летяща птица, красива девойка, а Трикс нежно я придържа за талията. Даже му се стори, че чува през поривите на вятъра прекрасна песен на непознат език…
Рязък звън го изтръгна от мечтите му. Момчето трепна и се дръпна от прозореца. На секундата всички фантазии се изпариха от главата му.
(Всички добре знаем, че когато човек се е размечтал, не бива да бъде стряскан. Разбира се, приказките, че душата може да не се върне обратно в тялото, са си суеверия за непросветени. Затова пък фантазиите наистина се изпаряват от главата, но ако са достатъчно ярки, не изчезват безследно. Те се носят из всемира, докато не попаднат в друга глава, някъде в съвсем друг свят и в друго време.
Добре би било, ако чуждата фантазия е от полза… Представете си обаче какво страдание ще бъде, ако дивакът изведнъж се усети, че би могъл да построи парна машина или огнемет! Или какви комплекси ще изпита кроткият пещерен човек, ако улови мечтата на чиновника за почивка под горещото тропическо слънце!
Радион Лапад обаче не можеше да предположи, че ученикът му точно сега се е размечтал. Така че ние няма да укоряваме магьосника. В края на краищата, да бъде в постоянна готовност е първото задължение на ученика.)
Под звъна на звънеца, Трикс отиде до разговорната тръба, която стърчеше от стената до вратата. Измъкна запушалката и каза високо:
— Слушам, господин магьоснико!
Звънът престана. Трикс притисна ухо към тръбата и заслуша далечния глас на Радион:
— Донеси ми кафе, ученико! И… и кифличка с ябълков мармалад.
— Слушам! — отвърна Трикс. За три дни, той добре беше научил и дневната програма на Лапад, и неговите вкусове.