Трикс сложи най-напред чайника на огнището. След това взе от ледника три жълти зърна, и ги стри в медно хаванче. Зърната станаха на прах и изсветляха пред очите му. Когато водата в чайника завря, Трикс я наля в любимата чашка на Радион — бяла, глазирана и с красива рисунка — катеричка, която бере лешници от един храст. Катеричката беше обута в панталонки и държеше кошничка. Трикс мислеше, че на възрастния магьосник не му отива да пие кафе от такава детска чаша, но предпочиташе благоразумно да не говори на тази тема.
След като наля водата, той започна тихо да брои до двайсет. За приготвянето на хубаво планинско кафе трябва внимателно да се следи температурата на водата — тя не бива да бъде нито прекалено гореща, нито прекалено хладка. Когато произнесе „двайсет!“, Трикс изсипа във водата смляното кафе и го разбърка бързо с лъжичката.
Течността стана първо сива, след това кафява, после малинова и накрая сякаш се подчини на съдбата си и стана бяла като мляко. Това беше верен признак, че температурата е точно уцелена и че кафето е станало.
С кифличката беше по-лесно — Трикс измъкна една от кошницата с хляба, разряза я на две половинки и ги подържа минутка над врящия чайник, за да омекне поне малко твърдият хляб. Защо ли Лапад не му поръчваше да купува хляб? Защо му трябваше да икономисва? Нали имаше три сандъка с монети!
Намаза мармалада направо с пръста си и след това го облиза. Това не беше, защото смяташе, че така е по-вкусно. Просто мармаладът беше останал съвсем малко и само с пръст можеше да го обере от стените на съдинката.
Кафето и кифличката Трикс постави на подноса и се запъти към кабинета на Лапад — той беше един етаж по-горе. За радост, сега нямаше нужда да използва асансьора — имаше нормална вита стълба.
Бидейки наследник на херцог, макар и полу, Трикс не изпитваше преклонение нито пред учените, нито пред библиотекарите, нито даже пред магьосниците. Когато беше малък, той често навестяваше кабинета на придворния магьосник Кемур. Той беше добър и остроумен човек, който не беше особено преуспял в професията си.
В кабинета на баща му, освен цялата полица с кралски закони в кожени подвързии и още една цяла полица с годишници „Горещи новини“, имаше и специална маса с писмени принадлежности. Не, не тези, обикновените, с които баща му подписваше укази и разпоредби, а с изящни прибори за писане — писалката беше от ясен, с перо от феникс. По всеобщо мнение, единствено с тях подобаваше да се записват магически заклинания.
Работният кабинет на магьосника Лапад обаче се различаваше от всичко, което досега Трикс беше имал възможност да види. Вместо строги шкафове с подвързани с кожа и коприна книги, там имаше само голи стени, облечени с кремава тъкан. Разкошното кресло, в което можеш спокойно да отдъхваш, докато работиш, беше сменено с твърд стол с неудобна висока облегалка. Масата — от бяло дърво (прекрасна планинска бреза), беше семпла и без никакви украшения. Върху нея имаше запалена газена лампа, нищо че навън грееше слънце; чаша с добре подострени моливи и купчинка хубава хартия.
Само един детайл нарушаваше аскетичната подредба — акварелът на стената. Картината показваше млада девица с прозрачни одежди, в мъглата, на края на гората. Девицата водеше на тънка връвчица еднорог с тъжни очи. Трикс харесваше еднорога, още повече му харесваше девицата, но все пак, такава картина човек очакваше да види в женски будоар, не и в кабинета на могъщ магьосник.
— Господин Лапад, кафето ви — каза Трикс.
Магьосникът стоеше до прозореца, мръщеше се и гледаше някакво гъсто изписано листче.
— Кафето ви! — високо повтори Трикс.
— Кафето… — замислено произнесе Лапад, без да се обръща.
— Хубаво ароматно кафе — похвали напитката Трикс. — Само десет зърна за една сребърна монета. И казват, че ще поскъпне.
— Хубаво и ароматно… — Лапад замислено взе чашата. Отпи. Настоятелно кимна към креслото. — Седни! Седни и слушай!
Зарадван от факта, че ще може да поседи в креслото на истински магьосник и от това, че сега ще научи нещо, Трикс бързо се намести върху стола.
— Така… — Лапад се прокашля. — Не е завършено… трябва да го оправям… С две думи, това е заклинание за примамване на летящ огнен демон в затворени помещения. Слушай!
Трикс помръдна неспокойно на стола и заслуша внимателно.
— В началото се чу писък — тънък, на границата на слуха, сякаш комар пищеше в нощта — тържествено започна Лапад. — След това, горещи вълни се понесоха по стаята и по разтревожените лица изби пот. Тревогата все по-ясно се четеше по лицата…