Той спря да чете. Взря се с недоумение в листчето.
— Нещо не е както трябва ли, господин Лапад? — попита Трикс. Той вече сякаш чуваше тънкия писък и температурата в стаята сякаш се покачи.
— Разбира се! — Лапад се наведе над масата, моливът му бързо запрепуска по листчето, яростно зачерквайки и поправяйки. — Едно след друго, в две съседни изречения, „… по разтревожените лица изби…“ и „… се четеше по лицата…“ Отвратително! Елементарна, недопустима грешка! Кой демон ще се подлъже по такъв текст?! Ето! Чуй сега!
Трикс кимна и отново заслуша.
— В началото се чу пищене — тънко, на границата на слуха, сякаш комар звънеше в нощта — тържествено започна Лапад. — След това горещи вълни заплуваха из стаята и пот заизбива върху разтревожените лица. Тревогата все по-силно завладяваше всички. И ето, че смътни сенки заиграха по стените…
Трикс с възторг и уплаха усети, че в ушите му звъни, по челото му беше избила пот, а върху стената се движеха неясни сенки.
— … сякаш предвещаваха появата на този, когото великият магьосник беше призовал…
Лапад замълча. Поклати глава:
— Къде са ми очите?! „… Сякаш, сякаш…“ Паразитни думи! Отвратително! Ужасно! Нали така, момчето ми?
— Вярно — съгласи се Трикс. — Не струва.
— Текстът трябва да се лее и да не спъва слушателя — мърмореше Лапад. — Само тогава думите придобиват магическо значение… Сега отново!
— В началото се чу пищене — тънко, на границата на слуха, сякаш комар звънеше в нощта. — На Лапад явно му харесваше първата фраза. — След това горещи вълни заплуваха из стаята и пот заизбива върху разтревожените лица. Тревогата все по-силно завладяваше всички. И ето, че смътни сенки заиграха по стените, все едно предвещаваха появата на този, когото великият магьосник беше призовал. „Яви се пред мен, Гоелрон, демон на огъня и мълниите! Бъди мой слуга, докато самата смърт не отнесе теб или мен! Задължавам те с три правила: «Не допускай действия или бездействие, които биха могли да ме застрашат! Изпълнявай всяка моя заповед, ако не противоречи на първото правило! Защитавай се в степен, която не противоречи на предните две правила.»“ И ето, че пространството се взриви с душераздиращ стон и пусна на бял свят демона Гоелрон — огнена топка с черни очи-въглени и кучешки зъби като огнени езици…
Радион замълча, изчаквайки.
Трикс затаи дъх.
Нищо не последва.
— Нещо не е както трябва — въздъхна Лапад. Изглеждаше, че магьосникът не се беше надявал да успее. Сложи листчето на масата и отпи от кафето. Раздразнено поясни: — Три седмици се мъча над заклинанието за призоваването на фамилиар! Знаеш ли какво е това „фамилиар“?
Трикс вдигна рамене. Знаеше, но виждаше, че магьосникът искаше сам да разкаже всичко.
— Фамилиарът е същество, което е извикано от друго измерение на битието. То не само се подчинява на магьосника, но се превръща в негов близък приятел и съратник. То може да притежава собствени магически способности. За магьосника е голяма чест да има свой фамилиар, дори той да не е особено представителен… Не знам какво не е наред. Защо фамилиарът не се появява?
— Името точно ли е?
— Откъде у магическото същество име? Важното е да звучи убедително. Гоелрон звучи добре!
Трикс помисли малко, после предположи:
— Може би думите са се изтъркали? Може би някой друг е викал фамилиара по този начин? Може трите правила, на които той трябва да се подчинява да са измислени по-преди?
— За да се изтъркат думите, трябва да са ги прочели стотици хора. Хиляди! — Лапад патетично махна с ръка. — Никой магьосник няма да разгласи такива красиво измислени заповеди! Ех!…
Трикс беше смутен. Искрено му се искаше да помогне, но не знаеше как. Освен това искаше и той самият да се научи да прави магии.
За щастие, разочарованият Лапад сам реши да прекрати научните си занимания и да налее малко мъдрост в главата на ученика си.
— Дай да видим, ти колко си напреднал. Вчера ти поръчах по магически начин да създадеш гвоздей. Обикновен железен гвоздей. Успя ли?
Трикс наведе глава.
— Ясно! — Лапад, кой знае защо, се развесели. — Я опитай в мое присъствие!
Трикс набра смелост и произнесе:
— Гвоздей! Направо дреболия! Най-простото ковашко творение. А без него, нито къща можеш да построиш, нито кърпа да окачиш. Без гвоздея, на коня ще му падне подковата, ще се препъне и рицарят ще изгуби битката. Даже в клозета няма как да се затвориш, ако резето не е добре закрепено с як гвоздей. Точно такъв гвоздей се появи в ръката ми — дълъг осем сантиметра и половина, два сантиметра дебел, от чисто ново, лъскаво желязо…