Трикс завърши и печално погледна дланта си. Там, разбира се, нямаше никакъв гвоздей.
Лапад обидно се разсмя. После потупа Трикс по главата:
— Няма нищо, момчето ми. За начало е даже много добре. Малко в простонароден дух с всичките му наричания и разсъждения. После обаче… Знаеш ли къде ти е грешката? Да не би да си измъкнал от вратата на клозета гвоздея, да си го измерил и да си го взел за модел?
— Защо, не може ли? — учуди се Трикс.
— Може. Ако не ти достига въображение, дори е задължително. Само че трябва да запомниш — никакви глупави новомодни метри и сантиметри! Никакви числителни! Можеш ли да си представиш осем и половина сантиметра?
— Не.
— Това е то! Говори образно и не употребявай числителни! Не поръчваш на ковача. Твориш магия! А магията е направена от чиста красота и вълшебната хармония на думите.
— Ей сега! — засуети се Трикс. — Разбрах, наистина, всичко разбрах! Чуйте! Гвоздей! Направо дреболия! Най-простото ковашко творение. А без него, нито къща можеш да построиш, нито кърпа да окачиш. Без гвоздея, на коня ще му падне подковата, ще се препъне и рицарят ще изгуби битката. Даже в клозета няма как да се затвориш, ако резето не е закрепено с як гвоздей. Точно такъв гвоздей се появи в ръката ми — дълъг, колкото палеца ми и дебел, колкото… кутрето ми, от чисто ново, лъскаво желязо…
Гвоздей нямаше.
— Често ли ти се е случвало да виждаш гвоздеи без ръжда? — небрежно попита Лапад.
— А! — радостно възкликна ученикът му.
— Действителността трябва да се украсява по мъничко. Това е същината на магията. Обаче умно и с мярка, без да вървиш срещу суровата истина на живота.
— Гвоздей! Направо дреболия! — забърбори Трикс. — Най-простото ковашко творение. А без него, нито къща можеш да построиш, нито кърпа да окачиш. Без гвоздея на коня ще му падне подковата, ще се препъне и рицарят ще изгуби битката. Даже в клозета няма как да се затвориш, ако резето не е закрепено с як гвоздей. Точно такъв гвоздей се появи в ръката ми — дълъг колкото палеца ми и дебел колкото кутрето ми, ръждясал, но още здрав! О!
С примряло сърце, усмихнат до уши, Трикс показа на учителя си гвоздея, който лежеше в ръката му. Ръждив, твърде дебел, за да може да бъде забиван, но здрав и истински.
— Лесно схващаш — похвали го Лапад. — Браво! Само, следващия път внимавай с размерите. А гвоздеят си го бива, заслужи си похвалата.
Трикс въртеше гвоздея в ръката си с вид на победител. Нищо, че не може да се използва, тежък е за забиване, но все пак си е истински ръждив гвоздей! Магията сътвори от нищото гвоздей!
— Господин Лапад — замислено каза Трикс. — Не може ли да направим малко монети? Месарят каза, че следващия път…
— Трикс — Лапад въздъхна и седна на своя твърд и неудобен стол, — знаеш ли какво забранява на своите вълшебници нашият мъдър крал? И какво забраняват всички умни крале, барони, маркизи?…
— Не знам.
— От нищото да се правят пари! — натърти Лапад. — Защото съществува такова нещо като девалвация на паричната маса!
— Какво е това? — порази се Трикс. — Зъл демон ли?
— По-лошо. Да не си мислиш, че на регента не му се иска да насече повече монети и да купи земите наоколо, например? Но не го прави. Защо ли? Ами, защото, ако парите станат прекалено много, тяхната цена ще падне!
— Парите имат цена?!
— Разбира се. Да речем, че сега в град Босгард има в обръщение сто златни монети, хиляда сребърни и десет хиляди медни. Кокошката струва една сребърна…
— Ако малко се попазариш, ще ти дадат две — допълни Трикс.
— Давам ти пример — намръщи се Лапад. — Само това оставаше, велик магьосник като мен да пълни главата си с презрени глупости като цената на кокошките! Всички знаят, че един златен талер струва десет сребърни, а един сребърен — десет медни.
— Единайсет.
— Това е заради инфлацията — отново неразбрано каза Лапад. — И така, и парите имат своя цена. Ако регентът реши да отсече още монети, никой няма дума да му каже. Защото златото и среброто са редки метали, добиват ги гномовете в дълбоките мини, а търговците от всички страни, на драго сърце ги купуват. Между нашите монети се случва да попаднат и чуждестранни — динари, реали, екю — и това не смущава никого. Стига златото да е чисто и да тежи достатъчно. Медта обаче е по-обикновен метал. И от нея могат да се отсекат и сто пъти повече монети, ако щеш! И тогава твоята кокошка пак ще струва една сребърна монета, но ако са медни, тогава ще струва не десет, а сто монети! Не, не сто — хиляда!