Выбрать главу

Уплашен от перспективата да ходи с чувал вместо с кесия, Трикс жално попита:

— Ами, ако се сътворят с магия сребърни? Или златни?

— Точно тук, момчето ми, влиза в сила суровият закон на магията — въздъхна Лапад. — Ти сигурно си мислиш, че твоят гвоздей е възникнал от нищото? Не. Възникнал е от желязото, което съществува около теб. От частиците желязо, които се намират в камъка, в прахоляка, във въздуха… В теб самия, ако трябва да съм абсолютно прецизен. Защото и в човешката кръв има желязо. За жалост, златото не се търкаля под краката ни. Желязото — също. Когато решиш да създадеш следващия си гвоздей, магията може да източи желязото от кръвта ти и ти да умреш.

— Ами, ако превърнем железния гвоздей в златен?

— Уви! Можем да превръщаме само в това, което е по-леко. Златният гвоздей лесно може да бъде превърнат в железен, но железният в златен — никога! Това е закон на магията. Ако се постараеш, можеш да го превърнеш в дървен, но в златен или сребърен — няма как. Дори в меден не може!

— Но нали медта е евтина! — възкликна Трикс. — Мога да отида до града и да купя медни отпадъци, колкото искате…

— Трикс — въздъхна Лапад. — Трябва да ми повярваш, че на трона не сядат глупаци. На магьосниците им е забранено категорично да плащат с медни грошове.

Трикс зяпна от учудване. Сега му стана ясно защо на пазара никой не му върна рестото от сребърните монети.

— Да — кимна Лапад. — Аз имам тук три сандъка с медни монети. Веднъж минах покрай един стар меден рудник, направих ги… Но не можем да ги харчим.

Помълча малко и тъжно добави:

— За жалост, златото и среброто свършиха.

— Хайде да направим от монетите съдове — предложи Трикс. — Кофи, легени, чайници… На пазара се търсят!

Лапад се сгърчи от ярост.

— Аз, могъщият магьосник, да правя съдове за простолюдието?! Ти представяш ли си колко сили и време биха отишли за един прост чайник? По-добре да ги продадем на ковачите — нека ги претопят и нека те изковат от тях съдове. Така по-може. Но пак е срамота. Магьосниците, които добиват мед от остатъци руда от насипите до шахтите ги наричат презрително „рудни магьосници“.

— В такива случаи баща ми казваше — разсъдително каза Трикс: — „Което е лошо за нас, е добро в чужбина“. Така беше, когато заловиха контрбандистите с три коли упойваща трева. У нас я горят, а тревата беше много хубава. И ние я продадохме. На пиратите. Те пък май я бяха препродали на витамантите на Кристалните острови. Там тази трева е много скъпа.

— Предлагаш ми да продадем монетите чрез посредник? Това е приравнено към фалшифицирането на пари! — осъдително каза Лапад. Но кой знае защо, изобщо не изглеждаше сърдит.

— Ако е сторено тук — да. Но ако е за враговете ни — напротив, това е диверсия за славата и честта на Регента и Краля. Можем да ги обменим с диваците за бисери. За тях е все едно — така и така ще си направят от бисерите гердани.

— Я гледай! — измърмори Лапад. — Какъв способен ученик се извъди! Я върви… — Той се замисли, обмисляйки какво да предложи. — По-добре, върви на поляната да набереш няколко букета. Недей да береш от розите — омръзнали са ми! Единият букет да бъде от макове и маргарити, а другият от лалета и синчец. И двата да са красиви! Развивай естетиката в себе си! И… можеш да се поупражняваш с магии. Вземи от килера няколко ръждиви подкови и направи малко гвоздеи. Асансьорът ни се е разхлопал, трябва да се оправя. Имаш време до залез слънце.

С букетите Трикс се справи бързо. Беше го срам да си признае, но уроците по цветарство и букетология му бяха любими. Може и да не бяха мъжки заниманията с цветя, но нали не беше много изящно един рицар да подари на прекрасната си дама букет от жълти циклами, които намекваха за желание за раздяла…

Тъй че двата букета, развиващи естетическото му чувство, Трикс направи много бързо, без да обръща внимание на недоброжелателния поглед на минотавъра, който охраняваше кулата. Букетът от макове и маргаритки стана особено красив. Той трябваше да символизира дълбокото и искрено уважение към наставника. Вторият, който беше от синчец и лалета, стана малко пораздърпан, но Трикс реши, че това е знак за собственото му невежество и стремежа му да го преодолее.