— Какво правиш — убито попита Трикс.
— Ниш… — феята пак захихика и зарита с крачка. — Колко си досаден… Как се казваш?
— Трикс…
— А аз — Аннет… Хи-хи-хи…
— Какво си се разхихикала?!
— Като хапна, веднага ме избива на хилене. — Момиченцето сладко се протегна. — Ще дремна малко, става ли? Цяла нощ съм танцувала… На лунна светлина…
Магистър Радион Лапад дълго и съсредоточено изучава спящата върху дланта на Трикс фея. След това попита:
— Какво каза, че е яла на обяд?
— Там растеше някаква трева… Съвсем невзрачна. Листата и са такива… — И той разпери дланта си. — И цъфти с малки, също невзрачни, жълтозелени цветове.
— Да я беше нахранил със сок от мак. Поздравявам те, момчето ми! Ти си магаре! Ти си първият на света магьосник, който си има за фамилияр фея-наркоманка.
— И сега… сега какво да правя?
— Как, какво? Нали сам го изрече — докато смъртта не ги раздели. Можеш да се хвърлиш от кулата. А можеш да я смачкаш или да я удавиш в нощното гърне.
— Не — Трикс затръска глава. — Как бих могъл?! Тя е малка и беззащитна! И ме обича!
— Тогава ще търпиш! — безжалостно изрече Радион. Погледна нещастната физиономия на Трикс и добави: — По принцип феите на цветята не живеят дълго. Едно лято. Бедата е там, че цветята около кулата, също са вълшебни и цъфтят непрекъснато, дори и под снега. Какво ще излезе от този миш-маш — даже не мога да си представя! Може да умре през есента. А може и да те надживее.
— Има ли някаква полза от нея? — Трикс не се удържа и изхлипа. — Не можем ли да я използваме за нещо?
Магистър Лапад се замисли.
— Предполагам, че в природата, тази стърчиопашка служи за опрашване на цветята. Възможно е и магическите й способности да подпомагат растежа на растенията. Като се свести я разпитай. На мен няма да ми отговори — тя е твой фамилияр. Ако беше мъничко по-голяма — Радион изхъмка — можеше да я използваме в кухнята. Тя, разбира се, силно ще страда, но от любов към теб, ще се примири. Не знам, моето момче, не знам… Това да ти е в бъдеще за урок!
Трикс мълчеше, съзнавайки правотата на учителя си.
— Дай тук гвоздеите — заповяда Лапад. — Сам ще оправя асансьора. Нещо ми подсказва, че не бива да ти поверявам толкова сложни задачи, като съединяването на две дъски, посредством гвоздеи. Букетите постави в тоалетните. Този с лалетата — в моята. А другия сложи в твоята. И не забравяй да ги сменяш през два дни.
Той погледна още веднъж към феята и въздъхна:
— Сигурен ли си, че не искаш, тя да стане… по-голяма?
— Не…
— Просто не знам… — печално каза Лапад. — Дори ме е страх да разкажа на колегите си. Няма да се смеят на теб, а на мен. Утре очаквам гости… Малък симпозиум…
Той се замисли.
След това протегна ръка и погъделичка феята по коремчето.
— Любими… — нежно каза феята и се протегна. Отвори очи, намръщи се и скочи. — Какво е това?! Аз съм порядъчна фея!
— Само исках да те събудя — изрече Лапад. — Кажи ми, моля ти се, какво умееш да вършиш?
Феята ядосано мълчеше.
— Трикс, попитай я ти.
— Аннет, какво умееш да вършиш?
— Да танцувам на лунна светлина, мили — изгука феята.
— Друго? Да отглеждаш цветя?
— Аз съм фея на цветята, не съм градинар! Нека сами си растат.
— Ясно! — резюмира Радион. — Абсолютно безполезен фамилиар!
— Тя е красива — застъпи се Трикс за феята и с това си заслужи пълния с обожание поглед на Аннет.
— Трябва да ти подаря една хубава лупа — каза Радион. — Добре, моето момче. В крайна сметка, ти доказа, че способностите ти растат. Да призовеш фамилиар… какъвто и да било фамилиар си е… силно вълшебство. Жалко, че няма как с помощта на магия да преодолеем нашите финансови затруднения.
Той погледна замислено Трикс и момчето позна този поглед. Той казваше много ясно: „Да можех да те пратя някъде по-далече от очите ми!“ Майка му го гледаше така, когато влиташе в стаята, докато тя и нейните дружки мило беседваха, баща му — когато се навърташе около тронната зала, а той водеше задушевни разговори с приятелите си — истории от риболова, лова и някакви непонятни „лудории, позволени на владетеля“. Майка му наричаше тези „лудории“ „недопустими“, но никой не посвещаваше Трикс в детайлите.