— Аз имам малка къща в Дилон — каза магьосникът. — Мислех да ходя дотам след три дни. Но ми дойде наум нещо наистина чудесно. Щом вече си толкова самостоятелен и даже си имаш фамилиар, ще те пратя сам да идеш в столицата. А дотогава… ще се прибереш вкъщи, ще измиеш пода, съдовете… ще си приготвиш провизии за из път. Можеш да си напълниш джобовете с медни монети от сандъка. Схващаш ли?
— Схващам — кимна Трикс. — Нали никой не се досеща, че съм магьосник?
— Все още, официално не си магьосник — поправи го Радион. — А парите — ако някой каже нещо — твои са. Нали разбираш?
Трикс кимна.
— Пред никого да не показваш феята — добави магистърът. — Дръж я в джоба си. Или в пазвата си.
— В пазвата, в пазвата — закрещя феята. — По-близо до теб, мили мой!
Трикс се изчерви и разтвори джоба, който беше върху нагръдника на мантията му. Феята разбра всичко без думи. Въздъхна и прелетя в джоба му.
— Можеш да си направиш дупчица — така ще ти бъде по-интересно… — каза Трикс. — Олеле, къде чоплиш?!
— От вътрешната страна, любими. По-приятно ми е теб да гледам!
— Навън чопли! Аз не съм чак толкова интересен!
Радион Лапад вдигна очи към небето. Измърмори:
— Трябва да призная, че този избор е правилен донякъде… Трикс!
Трикс с целия си вид даваше да се разбере, че е готов да слуша и да се подчинява.
— Недей да ме подвеждаш, чуваш ли! Стегни се. Концентрирай се. Хубаво мисли, преди да предприемеш нещо. Утре сутринта, на разсъмване тръгваш. До вечерта ще си в Дилон.
— Няма да ви подведа, учителю! — с жар възкликна Трикс.
2
Няма нищо по-приятно от това, в горещ летен ден да седиш под клонесто дърво, да пиеш студено ябълково вино от глинена стомна и да гледаш пътниците, които едва се влачат из прахоляка в жегата.
Особено, ако денят клони към свечеряване, а пътникът, който води за юздата капналото старо сиво конче, натоварено с два тежки денка, явно идва отдалече — от Арсонг или от Босгард, например.
— Момчето ми се вижда уморено — каза единият от наблюдателите — достоен за уважение дърводелец. — Изглежда да е прислужник на някой търговец.
— Не прилича на такъв, погледът му е прекалено прям и честен — възрази приятелят му, който по причина на постоянна липса на работа и пари не обичаше търговците. — Дай глътка…
Заради ябълковото вино, те не обърнаха внимание на това, че момчето с коня свърна по пътя, който водеше нагоре по склона на хълма. Над реката се простираха кварталите с по-богатите къщи, в които не живееха градски знаменитости, но не бяха и къщите на обикновените майстори. Вместо две-три дървета, които обикновено се издигаха пред другите къщи, пред тези имаше от страната на пътя зелени храсти, а зад тях — уютни цветни лехи. Според богатството и тщестлавието си, стопаните засаждаха също така и дървета, които или раждаха плодове — ябълки, круши, вишни, или такива, които, макар и красиви, ставаха само за дърва за огрев.
Сверявайки непрекъснато пътя с листчето, на което магистър Лапад акуратно беше начертал маршрута му, Трикс стигна до една вехта ограда, която от старост се беше килнала, а боята й от бяла беше станала сива и се беше олющила. Портичката беше заключена как да е, с разнебитена ключалка и всеки можеше да я отключи. Буйните храсти и дърветата закриваха почти напълно къщичката в дъното на двора. Въпреки очевидната запустялост, стъклата на прозорците бяха цели, а пищно цъфтящите цветя и храсти, не бяха пострадали от набезите на тукашните хлапета. И нищо чудно — по двора пърхаше огън — пазач, който се виждаше добре и на дневна светлина. Когато Трикс отвори портичката и влезе вътре, огънят се приближи към него. Трикс се спря.
Огньовете-пазачи не бяха чак толкова голяма рядкост. Бяха достъпни и за магьосниците, и за заможните граждани. Добрият крадец, ако притежава известна сила и ловкост, може да излъже огъня и да го угаси — някои предпочитат да го правят с ръкавици от кожа на саламандър, а други — само с кофа вода. Но от момчетата, които крадяха цветя по дворовете, а и от тези, които отмъкваха всичко, което им падне, огньовете пазеха добре.
Огънят долетя до Трикс. Беше колкото голям портокал, оранжев, но не беше плътен, а прозираше, сякаш беше направен от горещ въздух. Ако човек има достатъчно богата фантазия, би могъл да забележи сред огнените езичета нещо подобно на човешко лице.