Трикс се напрегна съвсем по друга причина. Дори се опита да напипа кинжала на капитан Сид, след което усети острието на оръжието, опряно в гърлото си.
— Не върши глупости — уморено изрече капитанът. — Отиваме към реката.
Друг глупав опит Трикс не направи. Двамата повървяха по тясната пътечка край крепостната стена, спуснаха се по хълма, където се намираше двореца и стигнаха до реката. Тук имаше малък дървен пристан, където веднъж на ден рибарите идваха да продават риба, дълги кейчета, където жените перяха, и нищо друго.
Много подходящо място за край на жизнения път.
— Свали плаща! — заповяда Сид.
Трикс го свали. За секунда се поколеба дали да не скочи във водата.
Помнеше обаче, че до брега е съвсем плитко. Преди да стигне до дълбокото, кинжалът на капитан Сид вече ще стърчи, дълбоко забит в гърба му. Сякаш напук, беше пълнолуние, а на небето нямаше нито едно облаче.
— Тук има три златни монети — каза му Сид и му подаде малка кесийка. — Ще ти стигнат за два месеца. — Помълча малко и добави: — Или за един, ако решиш да го прекараш по-весело.
Капитан Сид Канг беше добър войник и обичаше точността.
Трикс мълчаливо гледаше капитана и чакаше. Изведнъж Сид започна да нервничи под погледа на момчето.
— Лодката е до пристана — измърмори той. — Имаш гребла, торба с храна… Плавай по течението. До утре вечер ще си в Дилон.
— Ти ли ще ме убиеш — попита Трикс. — Или някой от твоите подчинени?
И той кимна към храсталака, където, в сянката на дърветата спокойно можеха да се скрият десетина воини, въоръжени с арбалети.
Сид се начумери.
— Откъде го измисли, съхерцоже?
Трикс хвърли поглед към пристана — там наистина имаше лодка…
— Сатор Гриз ще разбере, че някой ми е помогнал да избягам — каза той. — Теб те видяха да излизаш с някого… който криеше лице под плаща си. Щях да ти повярвам, ако беше убил войника. Но ти го пощади. Значи това е заговор. Ще ме убият и ще кажат, че съм се опитал да избягам.
— Малко, злобно нищожество — незлобливо рече капитан Сид. — Аз те спасявам. Бягай!
— Не съм чак толкова глупав — прошепна Трикс.
Искаше му се да побегне. Даже много му се искаше. Но разбираше, че беше достатъчно да се обърне с гръб към Сид и…
— Остави ни, Сид — произнесе някой, който излезе иззад дърветата. — Всичко е наред.
Сид мълчаливо кимна и отстъпи встрани.
Съхерцог Сатор Гриз се доближи до Трикс.
Стегнат и смугъл, съхерцогът изобщо не изглеждаше на петдесет и беше пълна противоположност на бащата на Трикс. Когато беше съвсем малко момченце, Трикс честичко си мислеше, че съхерцог Гриз изглежда къде-къде по-добре от собствения му баща. Беше по-достолепен, по-величествен. Дори по-войнствен, което беше съвсем учудващо за потомък на търговци.
— Много добре разбирам, че ме ненавиждаш, момчето ми — каза Сатор. — Но аз наистина искам да спася живота ти.
Трикс мълчеше.
— Ако искаш да ми кажеш колко ме ненавиждаш — продължи Сатор, — може да го кажеш още сега. Може да ми кажеш и как ще ми отмъстиш. Аз няма да ти се разсърдя.
— Ненавиждам те — каза Трикс. — И ще ти отмъстя. На теб и на целия ти род. Тази страна и това херцогство ще бъдат мои.
Сатор кимна.
— Прекрасно. А сега ще ти обясня защо те пускам. Ако искаш да чуеш. Ако не — сядай в лодката и отплавай по живо, по здраво. Никой няма с пръст да те пипне.
Трикс сви рамене. Потрепери — нощта беше хладна, а от реката влагата смучеше също както от каменните стени на тъмницата.
— Сид, върни на момчето наметалото — тихо изрече Сатор. — Горкото съвсем измръзна. Аз изобщо не се стремя към излишно кръвопролитие. Ако твоите родители доброволно се бяха отказали от властта, сега щяха да са живи. Но те не пожелаха. И аз уважавам техния избор.
Трикс взе мълчаливо наметалото и се загърна с него.
— Ако ти, млади ми Соийе, представляваше някаква опасност, щеше да се наложи също да умреш — продължаваше Сатор. — Но жив си ми по-полезен. И знаеш ли защо? — той направи пауза и продължи: — Точно защото си умно момче и искаш да си отмъстиш. Ще се скиташ из земите наоколо, ще разказваш за благородното си потекло и ще призоваваш народа към отмъщение. Надявам се да пораснеш безпрепятствено и — дай Боже — да се сдобиеш със собствена дружина или с малка държавица. Току-виж си събрал и малка банда авантюристи. Може да те подкрепят и нашите честолюбиви съседи. Всичко това, моето момче, е прекрасно. Аз съм — за!