— Изпраща ме твоят стопанин — каза Трикс. — Ето неговият знак, ето и пръстенът му, а ето и документ, подписан от него.
Огънят се позавъртя около ръката на Трикс. Момчето държеше палеца си изпънат нагоре. Това беше знакът, на пръста му имаше прост сребърен пръстен, а на картата, която магистратът беше нарисувал се мъдреше подпис — пищен и завъртян. Доволен от видяното, огънят докосна хартията, тя мигновено пламна и се превърна в пепел, която се посипа в ръката на Трикс. Огънят се разгоря още по-силно и се понесе да патрулира в градината. Някои магьосници възлагаха на огньовете и други функции, освен охранителните — да показват пътя, да светят в тъмното… Но Лапад смяташе, че охранител, който се занимава с други неща, освен да охранява, пет пари не струва.
Трикс вкара коня през портичката и го поведе по настланата с пясък пътека към конюшнята. Въздъхна и започна да разтоварва денковете. Работата на ученика на магьосника, се състои, както вече казахме, деветдесет процента в мъкнене на тежки неща, миене и всякаква друга домакинска работа.
След един час, когато слънцето вече беше тръгнало да залязва, умореното конче беше почистено и нахранено, а вързопите — разтребени и внесени в къщата. Трикс изля застоялата дъждовна вода от бъчвата на верандата и извади прясна — в градината имаше кладенец (възхитителен разкош!), занесе в къщата прашната дреха, с която беше пътувал и строго нареди на джоба отпред: „Не поглеждай!“, след което се разсъблече и също се изми. Благодарение на Радион, гардеробът му беше станал по-богат и той се преоблече в чиста риза и панталони, огледа се в огледалцето на стената в антрето и реши, че резултатът е съвсем поносим.
Не можеше да се каже, че за тази седмица, през която Трикс се беше превърнал в беглец и изгнаник, много беше пораснал. Също така, не можеше да се каже, че беше пораснал малко. Погледът му обаче беше станал по-сериозен, а извивката на устните — по-твърда. Беше си останал предишното момче, но не беше момчето от двореца.
На влизане в Дилон, Трикс беше абсолютно уверен, че веднага щом пристигне в къщичката на Лапад, ще падне от умора и ще заспи. Може би, само щеше да хапне малко от набраните по пътя ябълки и толкова… Но след като се изми и преоблече, изведнъж усети, че силите му са се върнали и изобщо не му се спи. Прииска му се да се разходи и да разгледа града. Той погледна куртката си, която мълчеше обидено, въздъхна и я наметна върху раменете си. В джоба нещо шаваше.
— Пази къщата! — строго заповяда той на огъня — пазач и заключи след себе си портичката. — Аз ще се върна скоро.
Огънят не се нуждаеше някой да го наставлява и му беше абсолютно безразлично дали Трикс ще се върне или не. А феята Аннет Трикс се стараеше максимално да игнорира.
Трикс излезе на улицата и се огледа.
Той вече беше разбрал, че тази улица на края на града, на склона на хълма, някога е била застроена с тези извънградски къщи, където се е живяло през лятото или в събота и неделя, за кратък отдих от градската суетня или по време на гостуванията през лятото. Затова къщите не бяха големи и повечето бяха необитаеми, само тук-таме се разхождаше по някое огънче-пазач. Хора не се забелязваха. Градът вече се беше разпрострял и дотук, но въпреки това, улицата си беше останала крайна и беше много тиха.
Можеше да слезе надолу, към реката, където на шумната крайбрежна улица по цели нощи се разхождаше градът и където търговците предлагаха на минувачите ядене и напитки, а фокусниците и акробатите се стараеха да изкарат по някоя и друга пара.
Можеше да отиде нагоре по тъмната улица, където само тук — там на ъглите горяха фенери. Можеше да се изкачи до богатата градска част, а може би и до княжеския дворец.
А можеше и да се върне, разбира се. И да легне да се наспи, въпреки всичко. В къщата, Трикс беше намерил две напълно прилични останки от свещи и две книги — „Енциклопедия на заблудите за начинаещи магьосници“ и „Хрониките на княжество Дилон“.
Трикс се замисли и наведе глава.
— Аннет?
— Мили? — феята мигновено показа глава от джоба. — Искаш да ти потанцувам ли? Луната още не е изгряла…
Дори и да беше сърдита затова, че през целия път беше стояла в джоба, феята не го показа.
— Ами, аз се чудя, накъде да тръгна… дали към крайбрежната улица? Или нагоре? Или да си остана вкъщи?
— С теб, Трикс, навсякъде е хубаво!
— Може би, ще ме посъветваш…