Феята набърчи чело и погледна надолу по улицата.
— Там е весело — каза тя. — Там можеш да си купиш топла баничка със сирене или поничка с крем. Ти трябва добре да се храниш. Ти растеш, Трикс!
Трикс се намръщи от тази загриженост. Но споменаването на баничките и поничките беше сериозен аргумент. В Дилон всички обичаха да си похапват. Сигурно когато са го строили, такава е била магията, с която са го орисали.
— Добре, ще слезем надолу — каза момчето. — Ти обаче не се показвай! Никой не бива да знае, че съм вълшебник! Така ще ме почерпят, че…
Ако беше малко по-опитен и по-възрастен, Трикс щеше да знае народната поговорка: „Чуй феята и стори всичко наопаки!“ Ах, какви невероятни приключения щяха да му се случат, ако беше тръгнал нагоре! — вълшебни, приказни, достойни за перото на великите разказвачи от древността!
Но той тръгна надолу и вече никога няма да разберем защо везирът на Самаршан заповяда да отрежат главата на любимата му заложница, кой е Багир Великодушния и с какво е известен Елмаз Съсредоточения. Може би, някой друг ще се наеме да разкаже тази история, аз засега ще замълча и ще се подготвя да опиша баничките и поничките.
Трикс слезе досами реката. Улиците постепенно ставаха все по-оживени. На моравите, зад оградите вечеряха с кана червено или ябълково вино на масата благовъзпитани граждани, а отпред весело играеха децата им. Играеха си на топчета, на фунийки, ритаха топка, размахваха пръчки… Трикс, както подобава на сериозен и възрастен човек, подмина детската шумотевица със снизходителна усмивка и само един път не можа да се удържи, и върна със силен шут гумената топка, която беше изскочила внезапно пред краката му.
Крайбрежната улица започваше с неголям площад, в средата на който се възвисяваше бронзов монумент — гола девица с разпуснати коси яздеше расов жребец. Девата беше протегнала напред ръцете си, а на устните и играеше усмивка, която трябваше да подскаже, че не само косите и са разпуснати.
Досещайки се що за паметник беше подминал току-що, Трикс заобиколи постамента и прочете: „На благородната и великодушна княгиня Кадива, от благодарните и възхитени граждани.“
Княгиня Кадива се беше прославила в Дилон преди петдесет години. На сегашната княгиня Тиана, която все още не управляваше, Кадива се падаше баба. Въздигането на княгинята, която до този момент не беше особено известна, се случило, когато нейният съпруг — князът-господар решил да вдигне данъка на солта, захарта и кибрита. Народът бил възмутен и заплашвал с бунт. Князът пък не желаел да отстъпва. Но веднъж, когато и княгинята започнала да го моли да се вслуша в гласа на народа, той, леко подпийнал, казал: „Ако минеш гола по площада, ще отменя данъка!“
Мнозина смятат, че князът, в желанието си да избегне бунта и в същото време да запази престижа си, искрено се е надявал на многобройните вратички, които оставяли неуточнените детайли на неговото условие. Например, княгинята можела да мине по площада гола, но в карета или паланкин. Да мине, разпуснала прекрасните си коси и покрила с тях голото си тяло. Можела да мине нощем, а стражите да разгонят зяпачите. Накратко, Кадива имала сума ти възможности. Но тя не се възползвала от тях. Княгинята оседлала снежно бялата си кобила и минала, яздейки от двореца до крайбрежната улица, а след това и по крайбрежната улица няколко пъти напред-назад, абсолютно неглиже и, за всеки случай събрала пищната си коса на стегнат кок.
Шокираният княз отменил напълно данъка върху солта, захарта и кибрита, след което изпаднал в двуседмичен запой. Когато изтрезнял и се опитал да се помири със съпругата си, която, междувременно станала всеобща любимка, тя поискала князът да отмени и данъка върху сапуна, „за да се къпем по-често и да бъдем по-здрави.“ Князът се запънал като трол, когото се опитват да изкарат изпод моста на слънце. Княгинята моментално се съблякла и се спуснала в галоп, гола да обикаля града, като предупредила, че няма да се върне, докато искането и не бъде изпълнено.
Князът, който искрено обичал съпругата си, отменил и този данък, което от своя страна, наистина допринесло за намаляване на епидемиите. Сега съпрузите започнали да изискват от жените си да блестят със същата чистота като княгиня Кадива, а и те самите започнали по неволя да се мият почти всяка седмица.
На историята са известни още два подвига на княгинята от такъв характер: единият — построяването на начално училище за децата от бедните квартали, а другият — организирането на общодостъпен градски плаж. Във всички останали случаи, добрите стражи успявали да задържат княгинята на вратите на замъка.