По-нататъшната съдба на Кадива е обвита в мъгла. Разправят, че се е разболяла — внезапно и тежко, след което прекрасното й тяло било обезобразено от лечебните татуировки на придворните вълшебници. Дали това е така, ние не знаем, но оттогава гилдията на магическите рисувачи е започнала да се ползва със специалното благоволение на княза, а Кадива прекарала остатъка от живота си в закопчана от шията до петите дреха и само понякога си позволявала да повдигне края на полата и да покаже лявата си пета на някой паж. Говори се, че това била единствената част от тялото й, където заради разсеяността на придворните знахари нямало изрисувани паяци, скорпиони и прочие гадости. След три години, след като дарила княза с наследник, Кадива тихо си отишла от този свят. Разправят, че по нейна воля, тя била погребана чисто гола в кристален ковчег. Впрочем, малко ли глупости не се разказват за известните хора… Следващата си жена, князът взел от едно затънтено планинско село и тя се отличавала със скромност на характера и нравите си и с това, че носела върху лицето си черен воал…
Както и да е, но скоро след смъртта на Кадива, градският магистрат обявил акция по събиране на средства за паметник и князът решил този път да не върви срещу волята на хората. Единствената отстъпка, която гражданите направили, били разпуснатите коси на княгинята. Ето как и този път нравствеността победила истината.
Трябва да кажем, че Трикс не толкова се стараеше да разгледа стройната фигура на княгинята, скрита под косите, колкото се любуваше с най-искрено удоволствие на лицето й. Момичето на коня беше изключително мило. Малко възстаричко, нали беше прехвърлило двайсетте, но наистина много симпатично.
Трикс, косо поглеждайки към прекрасната княгиня, обиколи паметника и погали опашката на кобилата. Полираната от множество докосвания опашка, според легендата носеше късмет в любовта за всеки, който я беше погалил. Още по-голям късмет носеше срещата с призрака на княгинята в тъмна доба, който, ако се вярва на легендата, в нощта преди да вдигнат някой данък, препускал по крайбрежната улица и гръмко стенел, призовавайки управляващите към милосърдие…
Трикс така и не можа да се наслади докрай на съзерцанието на княгинята. Някой силно го ощипа през дупката на джоба и зашепна:
— Стига си зяпал! Не отива на възпитано момче да гледа такива безобразия!
— Не зяпам! — също зашепна Трикс. — И изобщо… какво ми се разпореждаш!…
— Аз съм твоят фамилиар! И съм длъжна… длъжна съм… — феята се запъна. — Длъжна съм да се грижа за теб! — И добави, без всякаква връзка: — Още не съм обядвала! Много съм гладна. Ти още не си ме нахранил…
Трикс се смути. През целия ден, той наистина беше забравил за Аннет.
— Тръгваме, ще ти намеря нещо — обеща.
Недалече от паметника, под светлината на голям газен фенер, бяха застанали група търговци. Трикс огледа придирчиво асортимента им: единият продаваше меденки, друг — стафиди и ядки, а трети — пурички с плънка от крем. Трикс купи от всички лакомства — джобът му беше пълен с незаконни медни монети, а след това седна на една пейка, там, където беше по-тъмно. И много внимателно пусна в нагръдния си джоб парченце от меденката, една стафидка, парченце орех и дори малко от пуричката с крема.
— Ох — каза феята. — Крилете ми…
— Какво, крилете ти?
— Омаза ги с крем…
— Извинявай!
За известно време се възцари тишина. Трикс гризеше своята пуричка с крем.
— Извинявай, мили, не виждаш ли случайно, някъде наблизо… цветя?
— Не — твърдо отвърна Трикс. — Не виждам. А и не мисля, че в града расте твоята трева!
— Това е точно така, дори не й позволяват да поникне — тъжно каза феята. Показа главичката си от джоба и се огледа.
Освен на търговците на сладки неща и на редките двойки, които минаваха от тук, площадът на Кадива беше любимо място и на влюбените, но сега наоколо не се виждаше никой. Само едно флегматично и кльощаво момче стоеше подпряно на един клен и си свирукаше някаква непозната мелодия. Може би чакаше приятелката си? Впрочем, засега не му вървеше — няколко души го бяха доближавали, но това бяха младежи, малко по-възрастни от него. След кратък разговор, те си тръгваха, пъхайки нещо в джобовете си. Трикс си помисли, че момчето, може би, също е търговец. Само че по-скромен и очевидно по-мързелив.
— Мили, аз ще се разходя — нежно изгука Аннет.