— Я стига!
— Не се притеснявай, никой няма да ме види. Никой, освен теб.
— Можеш ли да ставаш невидима?
— Всичко мога, когато поискам — мрачно отвърна феята и излетя от джоба.
С примряло сърце Трикс гледаше как феята прелита през площада и лети право към мързеливия търговец. Мъничкото й телце светеше и беше абсолютно невъзможно да не бъде забелязано.
Въпреки това никой не я видя.
След като направи два кръга около търговеца, феята без колебание се вмъкна в джоба му. Мина една мъчителна минута. Трикс нервно дояждаше меденката.
Феята изскочи от джоба и полетя обратно. Само че не по права линия, а на зиг-заг, с танцова стъпка. От време на време в нощта прозвучаваше смехът й — нежен и мелодичен.
Търговците на сладки неща взеха да въртят глави и, за всеки случай разтегнаха лица в усмивки, в очакване на клиенти.
— Какво ти става?! — възкликна Трикс, когато Аннет долетя и кацна на ръба на джоба му. — Не се хили! Всички те чуват!
— Ами, смешно ми е — отговори феята със съжаление, но престана да се смее. — Ти… ти… недей да се сърдиш! Искаш ли да те целуна?
— С какво си се наяла?!
— Ами, с най-различни неща… с екстра самаршанска, с двойно пречистена моряшка…
— Какво?! Това момче трева ли продава?! — ужасен възкликна Трикс.
— Не, дървени стърготини! — Феята се изправи в цял ръст, запърха с криле и подпря с юмруче брадата на Трикс. — И не смей да ми заповядваш! Такава ми е… хи… природата!
Изведнъж феята се строполи от ръба на джоба право върху коленете на Трикс и това предизвика у нея нов пристъп на бурен смях.
— Това е от крема! Кремът полепна по крилете ми! — възкликна тя. — Трикс, дай малко от меденката! Дощя ми се нещо сладичко!
Трикс стисна феята в юмрука си и я пъхна в джоба, където тя веднага захруска остатъците от вафлената пуричка.
А Трикс, без да се бави, тръгна с решителна крачка към търговеца.
Разбира се, работа на градските стражи беше да се занимават с търговците на трева. Момчето обаче, макар че беше по-високо от Трикс, беше хилаво и видът му не изглеждаше опасен. След два-три по врата вече щеше да знае какво е да отклоняваш фея от правия път!
В яда си, Трикс дори не помисли, че момчето даже не беше видяло феята и, независимо от това, че занаятът му не беше от най-почтените, тя чисто и просто го беше окрала.
— Младият господин може би желае… — с тънък глас започна търговецът, когато го видя да се приближава. Но изведнъж замълча.
Трикс също се вкамени и не можеше да произнесе нито дума.
Пред него, облечен в тъмна риза и тъмни панталони, с тъмна шапчица на главата, която скриваше рижите му коси, стоеше Йен! Неговият оръженосец, който избяга!
— Майко мила! — тихо каза Йен.
— Не съм ти никаква майка! — кресна му Трикс. Значи все пак е истина това, което пише в хрониките, че съдбата жестоко наказва предателите! — Аз съм твоят предаден господар!
— От това нищожество ли си предаден? — възмутено се обади от джоба му феята.
Но Трикс не и обърна внимание. Хвана Йен за яката и му зашлеви една яка плесница. Изрече:
— Как посмя?!
— Той е долен страхливец! — отново се обади феята. — Стои и не смее да шукне! Трикс, мили, позволи ми да му отхапя носа!
— Ти даде обет!
— Е, нали малкият ме нахрани — разсъдително каза феята. — Заслужава снизхождение…
— Ти си длъжен да ми служиш денем и нощем, без да стенеш и без да роптаеш, без отдих и до последен дъх!
— Трикс, това е прекалено! Ако не почива, ще се разболее! — възмути се феята. — Ти знаеш, че винаги съм на твоя страна, но…
— Млъкни! — викна Трикс и Аннет замълча обидено.
— Нищо не казвам… — с наведена глава промърмори Йен.
Едва сега Трикс се досети, че Аннет и в момента е невидима за Йен, а също така, че няма как да я чуе.
— И добре правиш! — вече по-спокойно каза Трикс. — Избяга — това първо, обра ме, задигна ми грамотата и си я присвои — това второ. Дори само толкова е достатъчно, за да ти отсека главата! Не, това за теб ще е твърде голяма чест! Трябва да те обеся! Или да те удавя в реката!
Йен потръпна.
— Най-главното обаче е, че си се хванал да продаваш дрога! Ти ме опозори! Греховете на оръженосеца, заради неговия безчестен произход, падат върху господаря му!