— Не съм искал… — изхлипа Йен. — Трикс… аз не исках… Страхувах се да дойда с теб в Дилон. Аз не съм благородник и за мен е неприсъщо да умирам за чест и слава. А препоръките на теб не ти трябваха, ти беше тръгнал да търсиш истината, а не богатство…
— А ти намери ли богатството? — ехидно попита Трикс.
Йен мълчеше потиснато.
— Защо се хвана на работа при бандитите?
— Аз откъде да знам, че са бандити? Търговец като търговец, дошъл от Самаршан… Търгува с подправки. Два дни му помагах да бърка смеските, тичах да му изпълнявам поръчките… След това, той ми даде разни пакетчета — вика: заставаш някъде и ги продаваш. Чак на третия ден разбрах какво има в тези пакетчета. Честна дума!
— Какво говориш — ти и чест… — Трикс се замисли.
— Ще ме убиеш ли? — жално попита Йен. — Или ще ме предадеш на стражите? По-добре ще е да ме убиеш. Казват, че тези, които търгуват с дрога ги пращали в мините, а там…
— Трикс, аз нещо не разбрах — обади се феята. — Лошо ли е да продаваш трева?
— Сега какво да те правя? — Трикс, най-сетне пусна Йен.
Той стоеше покорно и не се опитваше да бяга.
— Какво пише в хрониките?
Трикс се замисли. После призна:
— Различни неща. Хипур Великодушния, например, завързал за опашката на коня си оръженосеца, който го предал.
— И после го пришпорил? — уплашено предположи Йен.
— По-лошо. Две седмици хранил коня си на корем, но не го извеждал от конюшнята. Казват, че след това оръженосецът му го взели на работа на фекалката, защото не ставал за друго — тази миризма си остава за цял живот. Но има и други примери. Жвидон Суровия пък набил оръженосеца си с камшик и му простил.
— Затова на мен суровият нрав ми харесва повече от великодушния — оживи се Йен.
— Трикс — обади се Аннет. — Бъди добър. Любовта решава съдбините на света! Не на войната! Да на любовта!
— Най-добре млъкни! — обръщайки се едновременно и към Йен, и към Аннет, произнесе Трикс. — Така да бъде — ще ти простя. Ще те накажа, но ще ти простя.
— Как ще ме накажеш?
— Сурово. — Трикс си спомни за запуснатата градина и мръсния под в къщичката на Лапад и се усмихна. — Добре, да вървим.
— Не мога, аз съм на работа!
— Какво?!
— Освен това — Йен печално погледна някъде зад рамото на Трикс — тук мен ме наблюдават…
Трикс се обърна, макар че съзнаваше, че може да се хване на стара както света въдица.
Но Йен не лъжеше.
Зад гърба на Трикс стояха двама. Единият — мургав и рошав, як като бик, чиито предци очевидно водеха началото си от горещия Самаршан. Другият — слаб и плешив дистрофик, с избелели безцветни очи. И двамата бяха млади, но фасонът им беше ужасно смачкан. Един до друг, те изглеждаха толкова смешни, че изведнъж да ти стане страшно.
— Какво си се лепнал за него? — попита плешивият. — Ей, момче!
— Сигурно не може да говори — предположи бикът и изпука с пръсти. — Отхапал си е езика…
— Не, преди малко нещо писукаше. — В ръката на кльощавия изведнъж се появи нож, а острието му беше тънко като на шило за лед. С върха на ножа, той започна да стърже калта под ноктите си. — Но това е поправимо…
Трикс преглътна и каза, колкото може по-твърдо:
— Този младеж е мой оръ… слуга. Той ще дойде с мен.
— Много смешно — каза бикът.
— Страхотна веселба — съгласи се хилавият.
Трикс с ужас разбра, че никаква магия няма да му помогне дори ако от паника вземе, че намери подходящите думи за заклинание. Магьосниците затова не са господарите на света, защото всяко заклинание трябва да бъде произнесено. И колкото е по-силно, толкова по-дълго трябва да се произнася.
А с отрязан език или, още по-лошо — с нож в гърдите е трудно да се говори. Това го знаят всички магьосници и затова предпочитат, когато поемат пътя към приключенията, да бъдат съпровождани от двама-трима рицари, които не притежават кой знае какво дар слово, но пък умеят да се оправят с разни тежки железа…
— Момчета! — феята излетя от джоба на Трикс и по опулените очи на смешната двойка стана ясно, че отлично я виждат. — Нека се прегърнем! Нека правим любов, а не война!
— Ф-фея! — изфъфли бикът.
На всички е ясно, че от феите не може да се очаква нищо добро. Особено, когато са настроени дружелюбно. Техните добрини обикновено завършват с дълъг сън в някой омагьосан замък или с неприятни трансформации в квакащи или цвърчащи животинки, а в най-добрия случай — с изключително интересната съдба на предмет от домашния бит.