— Мир! Любов! Танци на лунна светлина! — извика феята и размаха ръце. С всяко нейно движение, от миниатюрните и пръсти се посипваше сребърен прашец и като светещ облак обгръщаше двамата бандити.
Първо, на плешивия започна да му расте коса. Тя беше нежно зелена на цвят и приличаше на прясна трева. А косата на бика за секунди се оплете на тънки плитчици. Ножът в ръката на кльощавия и вече не съвсем плешивия, се превърна в лула. Тъмните им дрехи, които бяха много удобни за среднощните им злодейства се превърнаха в огромни пъстри роби. Над главите им увиснаха мънички разноцветни дъги, а от някъде засвири приятна, макар и скучна музика.
— Нека се хванем за ръце! Нека се обичаме! — продължаваше феята.
Изглежда, именно този призив уплаши особено силно бандитите. Стенейки, те хукнаха, накъдето им видят очите. Влюбените по пейките, още по-силно се притиснаха. Някъде отдалече се чуха пронизителните свирки на стражите.
— Да бягаме! — извика Трикс.
За негово изумление, Йен, без капка колебание, хукна след него. Феята също се носеше над главата на Трикс, махаше с прозрачните си крилца и се заливаше от смях.
— А разправяше, че нищо не умееш! — извика Трикс, докато бягаше.
— Когато се наям, всичко умея! — без никакво стеснение отвърна феята.
Разбира се, никой не ги преследваше. Дилонските стражари въобще не смятаха, че е тяхно задължение да тичат по хълмовете на града. Редът е възстановен, нарушителите на реда са се разбягали, няма жертви и разрушения — какво още биха могли да искат гражданите?
След един час, когато съвсем се беше стъмнило и дори крайбрежните улици бяха опустели, Трикс и Йен седяха в малката кухничка в къщата на вълшебника и пиеха чай. Благодарение на старанието на Йен (в името на справедливостта трябва да отбележим, че Трикс също помогна — запари чая), кухнята беше добила почти приличен вид. От шкафовете бяха изхвърлени прорасналите картофи и изгнилите моркови, тиганите и тенджерите бяха лъснати до блясък, а подът беше идеално пометен. Мишките, които живееха тук като у дома си, докато никой не стъпваше в къщата, се изпокриха в дупките си. Изобщо, можеше спокойно да се вечеря.
— Дори не знам какво да те правя — огорчено нареждаше Трикс, опразвайки намерения в бюфета буркан със захаросано вишнево сладко. — Представа нямам!
— Трикс, аз никога повече няма да правя така! — клетвено произнесе Йен. — Представа нямам какво ми стана…
— Не става дума за това — махна с ръка Трикс. — Щом съм ти простил, значи съм ти простил! Проблемът е друг. Нали виждаш, че сега съм ученик на вълшебника. Начинаещ…
— Аха… — Йен погледна с крайчеца на окото си феята, която седеше на ръба на масата и махаше с крачка. Феята леко прозираше, а около нея се виеше облак от мушици. — Виждам…
— Как да те взема на служба?! Ако бях истински вълшебник, щях да те взема за ученик. Но на ученика на вълшебника не му се полагат ученици. Оръженосци — също.
— А слуги?
— Лапад ще се разсърди — мрачно каза Трикс. — Той твърди, че работата на вълшебника изисква уединение. Затова и той самият няма слуги.
— Според мен лъже — каза Йен, доизгребвайки почти празния буркан от портокалово сладко. — Сигурно просто е циция.
— Не, не е — застъпи се Трикс за учителя си. — Той не е лош. Само че е беден…
— Вълшебник?! Беден?! Не може ли да си направи злато?
— Злато не може да се прави — въздъхна Трикс. — Ще почакаме, докато пристигне. Той не е лош… за вълшебник. Може да ти разреши да останеш тук. Да пазиш къщата.
— С най-голямо удоволствие! — възкликна Йен, оглеждайки кухничката. — Покривът е здрав и не тече. А през зимата сигурно е топло.
— Момчета… — феята се обърна към тях и въздъхна. — Как ви се занимава с такива глупости? Вижте, луната изгря!
— Сигурно искаш да танцуваш? — досети се Трикс.
— Аха! — феята засия. — Ще ме гледате ли?
Трикс се смути. Честно казано, когато се заговореше за феи, танцуващи на лунна светлина, той си представяше нещо по-едро. Нещо такова, което приличаше повече на княгиня Кадива. Освен това му се спеше, макар че засега дори не подозираше, че тази нощ няма да може да се наспи.
— Ясно — тъжно каза феята. — Ругаят ме, когато се храня, не ги вълнуват танците… ще се видим утре сутрин, Трикс.