Тя размаха крилца и като светеща пеперуда, излетя през отворения прозорец. Около феята се носеше такова гневно бръмчене, че дори огънят-пазач за всеки случай се дръпна встрани, когато тя мина покрай него.
— Много е строга — каза Йен. — Защо е толкова сърдита?
— Тя се храни с дрога, не разбра ли? — мрачно изрече Трикс. — Затова, когато е гладна е раздразнителна и нищо не прави като хората. Когато се наяде — започва да се хили и да върши глупости… Добре, хайде да спим. Аз ще легна в стаята на Лапад, а ти — в голямата стая, на диванчето. Или в стаичката за прислугата, там има легло.
— А може ли в кабинета?
— Не! — Трикс чак се уплаши. — В никакъв случай! На мен Лапад изрично ми забрани дори да поглеждам в кабинета му! Казва, че там има остатъчна еманация на магията. Можеш да заспиш като човек, а да се събудиш като елф или даже като минотавър.
— Глупости — колебливо каза Йен. — Плаши те… Ще легна в стаичката, там ще ми е по-удобно.
Трикс взе едната свещ, а Йен — другата. Когато стигнаха до края на коридора, момчетата си пожелаха „лека нощ“ и се разделиха — Йен — в стаичката за слугите до входната врата, а Трикс — в спалнята на магьосника — доста мрачна стая, но с широко и меко легло. Трикс угаси свещта и постоя известно време до отворения прозорец, вдишвайки свежия и прохладен въздух. Макар денят да беше горещ, нощта бе прохладна. През клоните на дърветата се виждаха къщите на високите квартали и дори куполът на княжеския дворец. Трикс се учуди, че и дворецът, и улиците между големите домове бяха силно осветени. Виждаха се малките точки на фенерите, светеха с червеникаво-жълта светлина факлите, а покрай купола на двореца, струеше магическо сияние. Интересно, всяка нощ ли беше така? Или днес регент Хасс е имал някакъв важен прием и сега гостите му се разотиваха…
Трикс въздъхна, легна на леглото и се зави до ушите с одеялото. Завивките бяха чисти, ако някой беше спал в тях, то не е било повече от една-две седмици. Реши да не облича нощницата на Лапад. Утре ще трябва да нареди на Йен да я изпере заедно с чаршафите, а той самият — да отиде на пазара и да напазарува всичко по списъка на Лапад: храна, чисти кърпи, хартия и мастило, ароматни свещи, вино — бяло и червено, сапун за ръце, сапун за коса, ароматни соли за вана…
Вече заспиваше, когато чу стъпки в коридора. Затаи дъх. Вратата на спалнята изскърца.
Йен!
Дали негодникът не беше решил да го обере и пак да избяга?
— Трикс!… — жално и тихо простена Йен. — Страх ме е… Там… там някой ходи!
— Къде?
— В ка… кабинета!
Трикс се събуди на секундата. Скочи и бързо намъкна панталоните си. Опипа стената — беше забелязал още през деня, че великият магьосник, без да се осланя само на магиите, държи в спалнята си обикновена, но тежка бухалка, подобна на тези, които носеха стражарите. Когато хвана гладката дръжка от каучуково дърво и омота около китката си кожената каишка, Трикс веднага се почувства по-уверено. Нали, в края на краищата, той беше победил онзи хулиган в боя с тояги?! Победи, защото беше сътворил заклинание, което го беше превърнало в умел и силен боец. Доколкото знаеше, такива заклинания действат дълго време.
— Да вървим — заповяда Трикс. Очите му вече бяха свикнали с тъмното и светлината, която влизаше през прозореца беше напълно достатъчна, за да се ориентира. Йен също беше по риза и бос.
— В началото чух, че някой шумоли отвън, при портичката — разказваше Йен. — Помислих си, че няма нищо, че минават хора. А и шумът престана. После обаче чувам, че нещо скърца в кабинета… чува се тихо говорене… Това е магията, да знаеш, магията е! Остатъчната има… еманация!
— Влязъл е крадец — неуверено каза Трикс. Предпазливо се доближи до вратата на кабинета. Май беше тихо.
— А огънят-пазач? — зашепна Йен на ухото му.
— Няма нищо…
— Ама аз го видях, той прелетя край прозореца, когато се шумеше.
— Да не си сънувал? — попита Трикс.
Момчетата стояха притиснати и се вслушваха в нощната тишина. Всъщност, нощем никога не е съвсем тихо. Отвън шумят листата на дърветата, припукват в печката изстиващите въглени, тихо въздиша отруденото дюшеме, проскърцват пантите на вратите, в някой ъгъл стърже мишка… А сега тишината беше мъртва, все едно на гробище или в пещера.
— Няма никого! — пошепна Трикс.
— Защо шепнеш — попита Йен.