— За да не ме е страх — призна си Трикс.
— Може наистина да ми се е присънило… Много странно…
Той така и не успя да довърши кое е странното. В кабинета нещо издрънка и зашумоля. След което под вратата изби ярка светлина.
— А-а! — извика Йен с цяло гърло.
— А-а! — подхвана Трикс и, знаейки, че е по-добре да уплашиш врага си, отколкото да се страхуваш от него, тресна с бухалката с всичка сила по вратата.
— А! А! — на два гласа завикаха от кабинета.
Зарадван от тази слабост на неканените гости, Трикс изрита вратата, колкото сили имаше и тя се отвори навътре.
На бюрото на магистъра гореше стара газена лампа. До нея, с кибритена клечка в ръката, стоеше като вкопано момче, горе-долу на годините на Трикс, облечено в дрехи, каквито носеха в двореца на княза — бяло и синьо, къси панталонки, малко под коленете, на главата с кръгла шапчица. Ако се съдеше по дрехите му, момчето беше или паж, или младши слуга в княжеския палат. Зад гърба му се криеше някакъв дребосък — чернокос и мърляв, облечен в каквото попадне и… познат на Трикс!
— Аха! — усетил изведнъж прилив на бодрост, извика Трикс. — Това си ти!
Малякът, който носеше твърде гръмкото име Халанбери и предпочиташе да отговаря на прозвището „Аха“, затвори устата си и се вторачи в Трикс. После виновно каза:
— Аха. Аз съм. А ти защо си се вмъкнал тук?
— Аз съм тук по право — натърти Трикс, колкото може по-уверено. — Тази къща е на моя… на моя учител. Тук съм, за да я наглеждам. А ти какво правиш тук?
„Аха“ изгледа спътника си с умоляващ поглед. Онзи, все още държеше в ръка догарящата кибритена клечка и точно в този момент, тя докосна пръстите му. Хлапакът изписка, изпусна клечката и започна да я тъпче, като едновременно с това, захапа изгорения си пръст.
— Какво си се разпищял като момиче? — презрително се обади Йен, зад гърба на Трикс. — Изгори си пръстчето! Чудо голямо! Слуга при княза, а тършува из чуждите къщи! Позор! Сега ще извикам стражите и Хасс ще заповяда да ти ударят един пердах!
Трикс улови втренчения поглед на светлокосото момче и малко се смути. Дори му се стори, че момчето нарочно изгори пръста си, за да спечели няколко секунди и да измисли какво да отговори.
— Говори! — заповяда Трикс. — А ти, Аха, млъкни за малко! Напразно те защитих на пристанището, трябваше за урок да те натупат.
— Той продаде лодката, а после наби онези от пазара, аха… — бързо изрече момчето и млъкна.
Княжеският слуга измъкна най-сетне пръста от устата си и потупа своя малък приятел по рамото.
— Тихо, Халанбери! Момчета, аз много ви моля да ни простите на мен и на моя малък приятел. Ние не знаехме, че тук живее някой. Търсехме само къде да пренощуваме за една нощ, а на сутринта щяхме да си отидем, без да причиним на този дом никакви вреди.
Трикс изхъмка. Момчето имаше много хубав глас, макар и все още детски и тънък и говореше толкова гладко, че веднага ставаше ясно — отраснал е сред благородници.
— Не сме ти никакви момчета — нарочно грубо каза той. — Ти кой си?
— Казвам се Тйен и съм ученик на пътуващ музикант — момчето смъкна шапчицата си и се поклони церемониално, като разпери встрани ръцете си.
Трикс неволно склони глава. Когато четиринайсет години са те обучавали на етикет, на определени думи и жестове отговаряш, бе за се замисляш.
— Моля за извинение… благородни господине, мога ли да узная името ви?
— Трикс.
В погледа на Тйен заблещукаха весели пламъчета.
— Трикс… Трикс Соийе, наследникът на съхерцога Рат Соийе?
— Да — след кратко колебание призна Трикс.
— Познах ви, ваша светлост, съхерцоже Трикс Соийе. — Тйен отново се поклони, този път, още по-ниско. Обаче не коленичи. — Виждал съм ви по време на визитата на вашия славен баща при регент Хасс.
— Какъв съхерцог съм аз? — съкрушено попита Трикс. — Сатор Гриз узурпира трона. Сега съм само едно сираче — беглец… и ученик на вълшебника… Само че аз не те помня…
— Трябва ли благородният Трикс Соийе да помни всеки слуга в княжество Дилон? — почтително изрече Тйен. — Аз обаче не съм ви забравил. Вие бяхте много добър към прислугата и развеселявахте княгинята, когато тя се натъжаваше…
— Махни я княгинята — тросна се Трикс. — Няма си работа — натъжава се… Можеше да се намеси, когато Сатор завзе властта, нали?
— Хасс е владетелят — мрачно отвърна Тйен. — А него справедливостта не го вълнува.