— Справедливостта никого не вълнува — съгласи се Трикс. — Какво правиш в този дом, певецо? Опитай се да ме убедиш да не викам стражите. Имаш две минути на разположение!
Халанбери хвана Тйен за ръката и каза:
— Ние може…
— Мълчи — прекъсна го Тйен. — Благородни Трикс, простете за нахълтването! Работата е там, че аз разгневих регент Хасс. Днес той приемаше делегацията на витамантите от Кристалните острови и по време на разговора, аз случайно се озовах до тях… аз владея езика, на който те разговаряха…
— И?
— Разбрах, че регент Хасс е склонен към измама. Той иска да даде княгиня Тиана, която му е поверена и той е неин опекун, на господаря на витамантите — вълшебника Евикейт. Тогава Хасс ще получи княжеството, а господарят на витамантите ще се сроди с фамилията, която е на власт. Кралят е възрастен и се говори, че не може да има деца. Наследниците на Евикейт и Тиана ще са бъдещите претенденти за трона.
— Тиана ли казваш? Та тя е още бебе, още играе на кукли! — възкликна Трикс. — Макар че… Е, не, сигурно е пораснала… Все едно… Ако витамантите започнат нова война… ако завземат трона… Хасс също ще го отнесе. Той да не е оглупял?
— И Хасс не е първа младост — тъжно отвърна Тйен. — Той не е чак толкова лош, но не му се умира. А ако витамантите завземат властта в кралството и той им служи вярно, ще може да живее, колкото си поиска. Ако иска, сто, ако иска, хиляда години. Казват, че Евикейт е на повече от седемстотин години!
Трикс се хвана за главата.
— Това е измяна към трона! — промълви той. — Това е най-голямата измяна на този свят! По-страшна няма! Как е могъл?! Нали във вените му тече кръв на благородник!
— Всички искат да живеят — изписука Халанбери. — Баща ми обича да казва, че кръвта и на благородника, и на работника е червена…
Трикс се обърна към Йен. Нещо много дълго беше мълчал. И видя, че оръженосецът му го гледа с широко отворени очи.
— Какво…
— Значи… значи ти не си се шегувал? Значи наистина си Трикс?
— Йен, голям глупак си! Та нали още барон Галан ме припозна!
— Той, баронът е хитрец! И теб те наричаше Трикс, и мен… — Йен се изчерви. — Аз… ваша светлост… Ако знаех, че ти си истинският Трикс, никога нямаше да избягам.
Трикс махна с досада и се обърна към Тйен. Тйен чакаше търпеливо.
— Много си загазил, певецо! — каза той. — На обикновения човек работа ли му е да се бърка в заговори? Чудя се как регентът не ти е отсякъл главата на място.
— Успях да избягам. Строших в главата на регента една чаша с боров мед, една порцеланова ваза с праха на великия рицар Андронас, а след това, запратих още четири чинии. Но те не се счупиха, защото бяха златни, само го насиниха. После избягах. Има един таен тунел към градината, за който Хасс не знае…
— Ясно. — Трикс кимна. — Ето защо на хълма е пълно с хора с факли… Провървяло ти е.
— Провървя ми — тъжно каза ученикът на музиканта. — Халанбери ми помогна. Не го гледай, че е толкова мъничък. Той е добър приятел.
Халанбери се заусмихва, но веднага отново стана сериозен. И той, и Тйен загледаха Трикс с очакване.
Беше прекрасно да усещаш, че от теб зависи нещо толкова сериозно. Честно казано, дори в онези времена, когато Трикс беше пълноправен наследник на съхерцог Рат Соийе, от него зависеше много малко. Е, разбира се, за дечурлигата, които бяха направили някакви бели или се бяха били и бяха пратени при Трикс „на съд“, всичко беше много сериозно. Трикс разбираше прекрасно, че господарят трябва да умее да взема решения, да бъде и строг, и човечен, затова винаги се стараеше да изясни докрай нещата, преди да постанови присъдата. Но дори да сбъркаше, най-страшното, което можеше да се случи, бяха няколко пръчки по нечии не толкова провинени задни части.
Но заговор с витамантите?! Измяна към трона?! Нещастното малко момиченце, което ще бъде омъжено за седемстотингодишен старец… Трикс сбърчи чело и се опита да си спомни Тиана. Нещо го тревожеше… Нещо смътно и неразбираемо…
— Трябва да спасим княгинята! — твърдо каза той.
— Нали е малка и се натъжава, защото си няма друга работа — с неочаквана обида в гласа каза ученикът на музиканта. Изглежда се е зазяпал по княгинята, помисли си Трикс. Глупак…
— Тъкмо затова — отсече Трикс. — Тя е момиче и е в беда. А и земите ни са в съседство, а съседите трябва да си помагат… Трябва да съобщим на краля. И да измъкнем Тиана от замъка.