Выбрать главу

Феята мълчеше и пърхаше с крилца. Йен шумно преглътна и задърпа надолу ризата си.

Едва сега Трикс забеляза приликата между „ученика на пътуващия музикант“ и онова красиво и разглезено момиченце, което му беше писнало да развлича преди четири години. Къде му са очите?! Значи бяха достатъчни едни мъжки дрехи и късо отрязана коса (Трикс забеляза, че косата и беше отрязана набързо и неравно, с няколко движения на ножицата, от неумела и слаба ръка), за да не разпознае княгинята!

— Много ме е старах, Трикс — каза Тиана и гласът и стана изведнъж жален и уплашен. — Много. Всичко, което ти разказах за Хасс и витамантите е истина. Нали ще ме защитиш?

3

Ако все още си съвсем млад, но си престанал да се мръщиш, когато видиш глупаво момиче, ако още от дете си убеден, че ще станеш благороден рицар, ако с възторг си чел в древните ръкописи за подвизите, извършвани в чест на прекрасните дами, тогава ще разбереш какво изпитваше Трикс, когато рано сутринта напускаше дома на Радион Лапад.

Княгиня Тиана все още сладко спеше (Трикс и отстъпи леглото в спалнята на магьосника, а той легна на дивана в кабинета, като пренебрегна опасността от магическите еманации), когато Трикс и Йен се отправиха към пазара. Халанбери, на чието рамо беше кацнала нацупената фея Аннет, стоеше на вратата и се прозяваше, а Трикс му даваше последни наставления:

— Никъде няма да излизате, ясно ли е? Вода за пиене има, кофата за ходене по нужда е чиста. Никого няма да пускате. Само мен… — Той погледна към оръженосеца и добави за всеки случай: — И Йен. Спусни всички резета!

— Разбрах, де! Аз да не съм бебе?! — обиди се Халанбери. — Аз помогнах на Тиана да се измъкне от двореца!

— Ние ще си дойдем много бързо. Ще напазаруваме, каквото трябва и веднага се връщаме. А вие поспете.

— Аха, ще поспим… Ами, ако пристигне твоят магьосник?

— Няма да пристигне. Вчера той и приятелите му са имали симпозиум. Сигурно е продължил цяла нощ. Ще спи до обяд, може и до довечера. Утре ще дойде.

— Какво е това „симпозиум“?

— Вечеря с приятели. Хапват, пийват вино и си приказват.

— Аха… Значи тогава баща ми всяка вечер има симпозиуми — кимна Халанбери.

— Баща ти? Нали Тиана каза…

— Ами, да — простичко отвърна Халанбери. — Майка ми е била прислужница на стария княз. Но това не се брои, нали? Аз княза съм го виждал само веднъж. Искаха да ме набият защото ме хванаха да ям ягоди в градината. Князът разбра за това, намръщи се и каза да не ме бият. Това е!

Трикс кимна и несръчно потупа Халанбери по главата. Изведнъж се досети как някои от прислужничките им, когато се сдобиваха с големи кореми, заминаваха някъде в провинцията. А веднъж баща му лично връчи на една от тях тежка кесия и й пожела да си намери добър съпруг.

Може би, това наистина не се брои?

Изведнъж му стана тъжно и неловко пред Халанбери.

— Върви да си доспиш — грубовато му каза Трикс. — И не забравяй да заключиш!

— Мили, вземи ме със себе си — безнадеждно замрънка феята и загледа Трикс с лош влюбен поглед. — Мъчно ми е без теб!

— Не! — твърдо отговори Трикс. — Феите не ходят на пазар. Ще стане цирк, а не пазар, ако дойдеш с нас.

Аннет се наду и не отговори.

Двамата с Йен впрегнаха отпочиналото конче и тръгнаха по хлад към най-близкия пазар.

— Провървяло му е — безгрижно подхвърли Йен. — Представяш ли си — син на пенсиониран музикант и изведнъж — със синя кръв!

— Кое му е хубавото — избуча Трикс. — Това, че не са го напердашили заради ягодите?

— Между другото, това изобщо не е малко — с тон на познавач каза Йен. — Благородната кръв винаги си намира изхода!

— Да… с нож в корема… Да си беше стоял в лехата с ягодите, сега нямаше да се крие от стражите…

— Ягодите вече преминаха — въздъхна Йен. — Жалко, аз много обичам ягоди.

— Нищо не разбираш — отвърна Трикс. — Аз пък си помислих, ако… колко е несправедливо!

— Ако и ти си имаш незаконни братя и сестри ли? — досети се Йен. — Сигурно си имаш, няма как… И какво от това? Тях не са ги лишили от трона, не са ги затваряли в тъмница! Малко слава — малко грижи. — Той бръкна с ръка под ризата си и се почеса. — Трикс, в къщата на вълшебника има дървеници, трябва да купим самаршански прах. Никой не прави по-хубав прах от южняците!