Пътят мина незабелязано в приказки. Скоро стигнаха пазарния площад, където, въпреки ранния час, беше пълно с хора. Трикс остави Йен да пази двуколката, а той се захвана да пазарува по списъка, който Лапад беше направил. Пълните с медни монети джобове олекваха, а в двуколката постепенно се натрупа купчина, колкото планина:
— Месо — свинско и телешко;
— Хляб — бял и ръжен;
— Сирена и колбаси;
— Обикновен зехтин и зехтин с настойка от билки;
— Домати и краставици — пресни и на туршия, задължително със саламурата;
— Чай — зелен, червен и черен;
— Кафе — обикновено и планинско, полезно за магическа концентрация;
— Захар — бяла, рафинирана и кафява захар на кристали;
— Вино — бяло, сладко; вино — червено, сухо; анасонова ракия, двойно препечена;
— Черен сапун за пране, благовонен сапун за ръце и лице, течен сапун за коса и брада;
— Ароматни пръчици, ароматни пирамидки, ароматна пудра за под мишниците, и ароматни масла за двуколката, за не мирише толкова силно на конска пот;
— Конопени кърпи и ленени чаршафи;
— Хартия за писане, разноцветно мастило, моливи и пера — гъши и от фламинго;
— Порцеланови чинии и глинени купички…
Ако се съдеше по списъка, мъдрият Лапад или беше решил да се пресели в Дилон за дълго време, или щеше да откара част от всичко това обратно, вкъщи. Трикс се развихри. Никога не му се беше случвало да купува самичък толкова различни неща. И джобовете му никога не бяха тежали толкова. Медните монети със съмнителен произход бързо напускаха джобовете му и влизаха в джобовете на търговците, за да се разпръснат по-късно из целия град, във вид на ресто. Дълбоко в душата си, Трикс разбираше, че не постъпва добре, но търговската треска го беше завладяла. По своя инициатива, той купи сладки плодове и лимонада за Тиана — кой знае какво беше свикнала да яде… След което, примирайки от вълнение заради собствената си смелост, купи от лелята с цветята букет малки белоснежни рози, които свидетелстваха за чистотата на намеренията му и дълбоката му преданост. Търговката — пълна жена на години, заговорнически му смигна и го щипна по бузата, което накара момчето да се изчерви.
С букета в ръцете, Трикс се връщаше към двуколката и се чудеше какво да каже на Йен, след неминуемите насмешливи подмятания за цветята. И застана като вкопан между сергиите, когато видя до двуколката да стоят трима стражари и рицар на кон. Йен, абсолютно нещастен, стоеше пред стражарите и нещо обясняваше, размахвайки ръце.
Това най-вероятно беше обичайна проверка, която стражарите правеха, независимо на кого — дали на някой подпийнал търговец или на гражданин с подозрителна външност, или на малко момче, в чиято каручка се възвишаваше несъразмерно голяма купчина с покупки.
Тази проверка не би била опасна, ако в джоба на Трикс не беше останала почти пълна шепа от монетите, които бяха абсолютно забранени за ученика на магьосника.
Ах, колко би се зарадвал сега Трикс на някое крадливо хлапе, което да измъкне всичко от джоба му! Но джобът му беше така натъпкан, че на нито един крадец и през ум не би му минало, че това са пари. Като се замисли човек, с какво може да са пълни джобовете на едно момче с такива обикновени дрехи? Топчета за игра, ножче, свирка и евентуално — много мръсна носна кърпа.
В един момент, Трикс беше готов да изсипе монетите на земята, макар че по-глупаво нещо не можеше да се измисли. Звънът на монетите щеше веднага да се чуе, а този, който се опитва да се отърве от парите си, не е нищо друго, освен крадец, който се страхува да не го хванат!
Но в този момент Трикс улови погледа на един търговец, слаб и висок, обрулен от горещия южен вятър. Явно беше от тези, които сами караха дотук благовонията си и сами ги продаваха — или от скъперничество или за по-голяма печалба. Преди половин час Трикс беше купил от него ароматни свещи и търговецът беше забелязал лекотата, с която Трикс се разделяше с парите.
Сега търговецът забеляза цветята. Смигна на Трикс и му помаха с ръка. С вдървена походка, Трикс се приближи към него.
— За дамата на сърцето ли са? — проницателно попита търговецът. — Решил си да я поканиш на гости и харчиш спестените си пари?
Трикс кимна за всеки случай.
Търговецът се огледа, понижи глас и каза:
— Имам еликсир от Сивите планини, младежо. Не е съвсем законен… но и ти не си от страхливите, нали? Само едно шишенце на една кана вино — замълча и със съмнение огледа Трикс. — На кана с лимонада. И тази, с която си споделил напитката, завинаги ще е твоя.