— Завинаги ли? — поразен попита Трикс и дори забрави за стражите.
— За два-три месеца, със сигурност! А повече, повярвай на опита ми, не ти и трябва. — Продавачът захихика. — Не бързай да си слагаш оковите, момче!
— Да, и аз не бих искал… — призна Трикс. — Колко?
— Скъпо е — въздъхна търговецът. — Три златни монети.
Трикс мълчаливо изсипа в ръката му монетите и каза:
— Строших касичката си. Тези стигат, нали?
— Малко не достигат, но няма проблем. — И търговецът с бързо движение му протегна едно тумбесто синьо шишенце. В действителност, за толкова пари можеха да се купят две такива шишенца, но кой търговец би си признал? — Успешна вечер, младежо! Можеш да напръскаш и цветята, с дамата ще вдишвате аромата им…
След като се избави от компрометиращите го медни монети, вече по-спокоен, Трикс се приближи до двуколката. Когато го видя, Йен засия и облекчено възкликна:
— Ето го и него!
Стражите и рицарят се обърнаха към Трикс. Даже конят на рицаря прояви известен интерес.
— Случило ли се е нещо, уважаема стража? — попита Трикс, помнейки, че нападението е най-добрата отбрана, като изключим бягството, разбира се.
— Всичко това, твое ли е? — опипвайки с поглед Трикс, попита единият стражар, който носеше на ръката си лента на старши по чин.
— На господаря ми е.
— При кого служиш?
Беше опасно да лъже. Опитният стражар веднага щеше да усети лъжата.
— При магистъра по магии Радион Лапад от Босгард. Днес — Трикс реши съвсем мъничко да отстъпи от истината — магистърът има намерение да посети Дилон, за да участва в обсъждането на най-новите постижения в областта на магията. Аз съм изпратен да подготвя за престоя му тук, домът му на улица Вишнева.
Стражите, които бяха свикнали да вадят с клещи всяка дума, смилаха чутото.
— А ти… да не си ученикът на магьосника? — попита стражарят.
— Казвам се Трикс. Аз все още съм съвсем в началото на пътя на познанието за света — скромно каза Трикс, както подобава на ученик.
Стражите веднага станаха доста по-вежливи. Един вълшебник, пък бил той и начинаещ не може да се сравнява с някой калфа или чиновник. От това, че несръчно ще те превърнат в жаба или ще те уцелят с не много горещо огнено кълбо, по-добре няма да се почувстваш.
— Ти си ученикът на вълшебника, ами този кой е? — и стражарят посочи с пръст към Йен.
— Той е слуга. Не е работа на ученика на вълшебника да обтрива коня и да изнася боклука — каза Трикс.
— Бъдете внимателен, господин ученико. — Тонът на стражаря беше станал съвсем дружелюбен. — След глухата провинция, тук, в столицата трябва да сте много внимателни. Нали разбирате — крадци, разбойници, мошеници…
— Ние водим борба с тях — вметна другият стражар.
Трикс вежливо кимна. Размина се!
— С какво се разплащахте за покупките, уважаеми ученико на вълшебника? — внезапно попита рицарят.
— Със сребърни монети — твърдо отвърна Трикс.
Забралото на рицарския шлем беше спуснато, но Трикс беше сигурен, че го оглеждат внимателно.
— Нека допуснем. Кажи, Трикс, не си ли виждал на пазара или другаде, момиче на твоята възраст — светлокосо и синеоко, с нежна фигура?
— Тук има много момичета — отговори Трикс. — Светлокоси — също. Може да съм видял такова момиче, но нямам време да се заглеждам.
— Хубав букет — неочаквано произнесе рицарят. — Да не би да си решил да го подариш на учителя си?
Стражите развеселено се разсмяха.
— Магистър Лапад е особено взискателен, когато става дума за чистотата — каза Трикс. — Той държи в тоалетната винаги да има свежи цветя с приятен аромат.
— Това е похвална черта — с ирония отвърна рицарят. — Похвално е и за ученика. Успех ти желая, млади вълшебнико. И ако срещнеш момиче като това, за което те питах, веднага да съобщиш на стражите. Това е дъщерята на уважаван аристократ, която страда от загуба на паметта и от болезнени фантазии. Тя е успяла да избяга от бавачките си и сега цялата градска стража се мъчи да върне нещастното момиче у дома.
— Горката — каза се Трикс. — На улицата е много опасно за една млада дама… независимо от старанието на стражите. Ще се оглеждам за нея!