Рицарят кимна — нещо което съвсем не беше проста работа, заради доспехите. Порови в торбата на пояса си и подхвърли към Трикс една чисто нова сребърна монета.
— Имам една молба към теб, млади вълшебнико. Аз познавам Радион Лапад и бих се радвал да го поздравя в нашия град, но дългът ме зове и ме чака дълъг път. Купи на Радион люта самаршанска настойка с корени от калис и листа на зелзиба. Кажи му, че е от един стар приятел от Черния брод.
— Благодаря ти — възхитен произнесе Трикс. — Още сега ще купя.
Рицарят обърна коня и тръгна през тълпата. Стражите го последваха.
— Нещо ми се струва подозрителен — каза Йен на Трикс. — И мен ме разпитва за момичето. Това нали е за…
— Ш-ш-т! — просъска Трикс.
— Монетата истинска ли е?
Трикс внимателно огледа монетата.
— И фалшива да е, не изглежда по-зле от истинска. Ще изтичам до сергиите на самаршанските търговци…
Да намериш настойка от корени на калис и листа от зелзиба се оказа нелека задача. Някои търговци само клатеха глава, други се смееха и го отпращаха. Трикс обиколи почти всички сергии, докато един търговец най-сетне извади изпод масата малка глинена стомничка и каза назидателно:
— Запомни — не повече от три лъжички за един път!
Леко смутен от това предупреждение, Трикс се раздели с монетата (търговецът известно време протяга ръце към небето, въздиша и настоява да му се доплати, докато накрая не се убеди, че на момчето не му бяха останали никакви пари). Трикс се върна при Йен и му помогна да подредят стабилно багажа. Най-после бяха готови да се измъкнат от тълпата. Слънцето вече беше започнало да напича.
— На мен, да знаеш, много ми харесва да съм слуга на вълшебника — нареждаше Йен. — Я колко неща сме накупили! И тази история с…
— Ш-ш-шт!
— … с ученика на музиканта — заговорнически продължи Йен. — Аз да не съм глупак! Трябва да ти кажа, че страшно си падам по приключенията! Но само, когато са с хубав край.
— Приключенията са приключения именно когато завършват добре. Иначе се наричат неприятности.
Едва след час (улиците вече бяха пълни с народ), Трикс и Йен наближиха дома на Лапад. Още отдалече, Трикс усети, че се случва нещо лошо: портичката беше отворена и вятърът я люлееше насам-натам, а пред оградата се беше събрала неголяма тълпа — две-три прислужници, които се прибираха от пазар, няколко сополиви хлапета и един як мъжага с хубави дрехи, мургав от примеса на самаршанска кръв, който пушеше лула.
Когато каручката се приближи, мъжът излезе напред. Огледа придирчиво хлапетата и се обърна към Трикс:
— Тук ли си отседнал?
— Да. — Трикс усети, че най-добре ще е да не лъже.
— Чия е къщата?
— На вълшебника Радион Лапад.
— А ти кой си?
— Казвам се Трикс, ученик съм на вълшебника. Пристигнах снощи, за да подготвя дома за господин Лапад.
Мъжът леко се отпусна.
— Ще е добре, ако не лъжеш… Трикс, аз се казвам Азан и съм управителят на квартала.
Трикс не знаеше какво е това — управител на квартала. В съхерцогството нямаше такива длъжности. Но за всеки случай, кимна вежливо.
— Този с теб ли е? — Азан погледна към Йен.
— Той е слуга.
— Следващия път, когато излизаш от къщи, недей да водиш и слугата със себе си. У вас е влязъл крадец.
— Крадец ли?! — ахна Трикс. — Но…
— Късмет, че наблизо е минавала стражата — продължи Азан. — Забелязали са крадеца, хванали са го и са го отвели със себе си.
— Тук имаше огън-пазач! — възкликна Трикс.
— Изглежда крадецът е имал амулет, който да го пази. — Азан изразително се изплю. — Навсякъде е пълно с магии… Крадецът се разхожда с амулет, а почтеният рицар е трябвало с меч да се спасява от огъня — пазач. Целите му доспехи са в сажди.
— Със стражите е имало рицар? — бързо попита Йен.
— Слугата ти е много невъзпитан! — възмути се Азан. — По по всичко си личеше, че му се говори и той отвърна, гледайки към Трикс. — Да, със стражите е имало и рицар, защото иначе е нямало как да се справят с огъня. Когато дойде твоят учител, момчето ми, помоли го да се отбие при Азан. Великите дела и премъдрите изследвания вече трета година пречат на магистър Лапад да си плати данъците и таксите за издръжка на градските стражи. А сам виждаш, че времената са неспокойни…