— Къде откараха крадците? — попита Трикс.
— Крадеца — беше само един. Гледаш го — прилично на вид момче… Нагоре, към двореца го отведоха. Ще се окаже, че е синчето на някой от велможите — назова името на баща си и не го откараха в участъка. Ще му се размине с няколко камшика на голо, а ако беше обикновено момче, щяха да го пратят начаса в мините! — с неочаквана съсловна обида в гласа изрече Азан.
— Да вървим — Трикс помъкна Йен след себе си. — Благодаря, господин управител.
Те откараха двуколката в градината, като минаха направо върху черното прогорено петно — това беше всичко, което беше останало от огъня-пазач. Трикс хвърли поводите към Йен.
— Разпрегни коня и го заведи в конюшнята. След това занеси покупките в къщата. Но не влизай по-навътре от верандата!
— Но… — Йен се порази. — Как…
— Ще вземат да отмъкнат нещо — Трикс погледна косо към тълпата зяпачи. — Лапад ще си го изкара на мен. А аз — на теб…
И, като прекрати разговора, той влезе в къщата. Вратата беше широко отворена.
Вътре беше тихо. Нямаше никакви следи от присъствието на стражите — нито кални следи по пода, нито преобърнати с ритник столове, нито счупени вази, нито неприлични рисунки и надписи по стените. Даже, на пръв поглед всички вещи си бяха на мястото, включително и двата изящни свещника на камината в гостната и скъпата статуетка от бял мрамор — точно копие на знаменития паметник на княгиня Кадива, само че в по-свободно изпълнение.
Очевидно стражите изпитваха към вълшебниците особено уважение, нещо, което обикновено не им беше присъщо.
Трикс внимателно се огледа. Преглътна буцата в гърлото си и сам си заповяда да бъде твърд, мъжествен и да не проявява сантименталност.
Той неслучайно заповяда на Йен да не влиза в къщата — никой не знае какви ужасяващи сцени ги чакаха вътре… Впрочем, Трикс се досещаше…
Щом стражите бяха извели от дома само единия от „крадците“ — княгиня Тиана, значи Халанбери беше останал вътре. Ясно беше какво се беше случило с храброто момче, готово да даде живота си за своята княгиня и половин сестра.
— Само не с меч! — мърмореше Трикс. — Ако в къщата се е проляла кръвта на невинно дете, то духът му, до дълбока старост ще стене по ъглите. Лапад ще бъде много недоволен…
Но в гостната нямаше никакви следи от Халанбери. Не се виждаше съсечено или смазано с бухалки телце нито в стаята на прислугата, нито в спалнята на магьосника, нито в кабинета, нито в кухнята, нито в старата пристройка, където стоеше ламаринената вана. Там Трикс откри още една врата и изумен видя, че вътре се намира тоалетна, която вчера не бяха забелязали — по градската мода, залепена за къщата, за да не се излиза през зимата по студа. Трикс затаи дъха си, лицето му се сгърчи от отвращение, но надникна в дупката — злодеите са способни на какво ли не — зловонните дълбини обаче се оказаха спокойни.
Замислен, Трикс се върна в гостната. На верандата, Йен пухтеше обиден, разтоварваше покупките, но вътре не смееше да влезе.
— Халанбери! — високо изрече Трикс.
Тишина.
— Аннет!
Нито звук.
Тогава Трикс взе да обикаля къщата, като методично отваряше шкафовете и надничаше във всеки ъгъл и процеп, където би могло да се промъкне едно кльощаво седемгодишно момче.
Късметът му се усмихна в кухнята. Когато отвори долното отделение на бюфета (правеше го, за да му е чиста съвестта, тъй като тук можеше да се вмъкне само някоя едра котка), Трикс чу уплашен писък. Клекна и се озова лице в лице с Халанбери, който седеше, прегърнал коленете си, притиснат към стената. На рамото на Халанбери беше кацнала феята Аннет и беше скрила лицето си с шепи. Хлапакът гледаше уплашено Трикс и нещо дъвчеше.
— Какво ядеш? — кой знае защо го попита Трикс.
— М… мармалад… — измуча Халанбери с пълна уста. Преглътна и поясни: — Тук имаше мармалад от ябълки.
— Уцели момента!
— Реших, че ще стане по-широко. — Халанбери се заизвива, мъчейки се да се измъкне. — Я ми помогни, аха…
Аннет махна едната ръка от лицето си, погледна с едно око Трикс, излетя с радостен писък от бюфета и закръжи из въздуха. Трикс хвана Халанбери за лепкавата от мармалада ръка и с усилие, сякаш беше тапа от бутилка с вино, го изтегли навън. Попита го:
— Кой те набута тук?
— Самичък влязох — обидено отвърна Халанбери. — Страшно се уплаших!
— Къде е Тиана? — възкликна Трикс. — Къде е княгинята?