Дали защото тонът му беше много свиреп или защото мармаладът му се беше отразил добре, но Халанбери отново си спомни какво се беше случило и по измазаната му с мармалад и паяжина муцунка потекоха като град сълзите му.
— Отведоха я! — завика с пълно гърло Халанбери. — Отведе я магьосникът на витамантите!
— Какъв магьосник? — попита Трикс. — Недей да ревеш! Отговори ми!
Халанбери отвори широко уста и изпищя пронизително.
— Всичко съм разтоварил… — в кухнята надникна изгарящият от любопитство Йен. Мигновено оценявайки ситуацията, той с един скок се озова до Халанбери, светкавично го примъкна до легена, в който миеха съдовете и напъха в него лицето му. С няколко ловки движения, изми физиономията на момчето и я избърса с възмръсната кухненска кърпа. Писъците и сълзите секнаха.
— Бива си те! — поразен проговори Трикс.
— А, в приюта непрекъснато се случваше да успокоявам дребосъците — махна с ръка Йен. — Издухай си носа!
Халанбери се издуха в кухненската кърпа и тъжно каза:
— Не знам какъв магьосник. Тя, Тиана надникна през прозореца и ми вика: Идват магьосникът и стражите! И ми заповяда да се скрия. Аз се изплаших. Той съсече огъня, а след това ритна вратата и тя се отвори… Аз избягах в кухнята…
— Любими, позволи ми, аз да разкажа? — Аннет увисна във въздуха, пред лицето на Трикс. — Малкият наистина се уплаши.
— Ами ти? — попита Трикс.
— Аз ли? Аз само дето не умрях от страх! — феята плесна с ръце. — Това беше бойният магьосник на витамантите. Той е много силен, щом носи железни доспехи, аз знам, че вълшебниците не обичат да носят желязо! От него магията направо биеше като живи мълнии! За този, да убие фея си е фасулска работа!
— Той за Тиана ли дойде?
— Ами да — без особена мъка в гласа отговори Аннет. — Изби вратата и влезе. Княгинята не се скри. Или беше разбрала, че няма смисъл, или, за да не открият малкия. Витамантът влезе и вика: „Здравейте, княгиньо! Да избягаш от къщи е увлекателно приключение, но едва ли си струва да тревожите добрия си опекун. Ще ви придружа до двореца“. А княгинята му казва: „Вие сте много любезен и упорит. Дали е заради регент Хасс или заради вашия господар“? А той се засмя и отговори: „И заради гостоприемния регент, и заради великодушния Евикейт. Да вървим, княгиньо“! И тя… тя тръгна… А ние решихме за всеки случай да поседим тук още малко.
— Как можахте?! — Трикс плесна с ръце. — В такава ситуация, верните приятели, до последната си капка кръв ще защитават нещастното момиче! Още повече, че вас можеха и да не ви убият…
— Именно, верните приятели — наду се феята. — А аз не съм се натискала да й ставам приятелка.
Колкото и да беше разстроен, Трикс не можеше да не признае, че Аннет беше права. Какви основания можеше да има той, за да изисква от една фея на цветята да се жертва? Виж, ако той беше тук… щеше да се изправи срещу магьосника и щеше да му каже: „Марш оттук! Ти се намираш в дома на великия магьосник Лапад, а аз съм неговият ученик!“
Впрочем, витамантът и така знаеше прекрасно къде се намира. Трикс си представи ясно, как, след като изслуша тирадата му, магьосникът вдига могъщия си юмрук и… например го чуква по челото с бронирания си пръст.
И Трикс геройски пада на пода.
— Да, получи се неловко — призна Трикс. — Нещо трябва да направим…
— Нищо няма нужда да правим! — запърха с крилца феята. — Всичко се подреди по най-добрия начин! Да не би княгинята да са я взели в плен?! Да не би да са я затворили в тъмница? Не, върнаха я у дома. В двореца.
— Да, но искат да я омъжат насила…
— Обичайната съдба на високоблагородните особи — изсумтя феята. — Да не си мислиш, че ако беше останал наследник на съхерцога, щеше да си избереш жена по свой вкус? Ха! Баща ти щеше да ти доведе в двореца две-три особи с подходящо положение. Едната дебела, другата — пъпчива, а третата — глупава. И щеше да ти заповяда да си избереш. И ти щеше да си избереш, като стой, та гледай! Защото бракът е политическа сделка!
— И какво ще правим сега? — възкликна Трикс.
— Аз се връщам у дома — каза Халанбери, след като си издуха носа. — Аха… За това, че съм помагал на Тиана, сигурно никой даже не подозира… Може да ме напердашат за това, че не съм спал вкъщи… много важно!
— Тогава отивам да подредя покупките — каза Йен. — Ако видиш Тиана, поздрави я от нас, става ли? Жалко, че така се получи…