— Правилно — зарадва се феята. — Всеки трябва да си върши работата.
Трикс разбра, че няма защо да се надява да получи помощ от приятелите си. Никой не напираше към двореца да спасява княгинята.
— Слушайте, така не може! — възкликна той. — Нали обещахме да й помогнем! Аз й дадох думата си!
Халанбери подсмръкна, но нищо не каза. Йен извърна очи към тавана, давайки да се разбере какво е мнението му за странностите на аристократите.
В този момент, в кухнята влезе великият магьосник Радион Лапад.
Всеки вълшебник, който е усвоил изкуството на телепортацията знае, че не е достатъчно просто да се преместиш от един град в друг, да се озовеш изведнъж на върха на някоя планина или на брега на морето. Много е важно да го направиш така, че всички, които са станали очевидци на това преместване, да разберат колко е труден този процес и колко силен е вълшебникът, който е успял да го направи. Случвало се е Трикс да види вълшебници, които се телепортират. Сред тях имаше и особено доверени кралски куриери, и обикновени любители на странстванията. Всеки си имаше своя стил.
Един млад вълшебник например имаше навика да се премества на части. Най-напред се появяваха ходилата му, стъпили на земята, после коленете, бедрата, корема, гърдите, шията и, най-накрая, в последния момент, в пространството изплуваше главата му.
Друг пък, който беше по-възрастен и по-солиден, се появяваше изведнъж, но в началото беше прозрачен и безцветен, после ставаше черно-бял, а след това малко по малко придобиваше цвят.
Известната вълшебница Сесилия Невам, която няколко пъти беше посетила съхерцогството по време на своите пътувания, се появяваше, като излизаше от сребърно огледало, което придържаха миниатюрни пъстроцветни птички. От косата й се спускаха благоуханни лилии, а от ръцете й се сипеше светещ сребърен прах.
Славният магьосник Грен Ясит, стар и суров човек, се появяваше сред огнени езици, често дрехите му бяха изпокъсани, магическият му жезъл светеше в червено, а в ръката си старият магьосник държеше окървавен кинжал — всичко това трябваше да докаже, че пътят му само на пръв поглед е бил бърз и лек. В действителност е минал по тайни и адски пътеки, сражавайки се с пълчища от демони и чудовища.
Какво беше разочарованието на Трикс, когато попита Лапад за телепортацията и получи честен отговор! Оказа се, че всичките тези впечатляващи ефекти са само илюзия, предназначена да възхити и уплаши очевидците на магията.
Когато се телепортира от кулата в лятната си къщичка, Радион не очакваше да завари тук чужди хора. Затова се появи по най-простия начин — изникна безшумно от въздуха, с чаша бяло вино в ръка.
Видът на магьосника беше изключително уморен и неугледен. Беше облечен в зелен, с избродирани алени рози хавлиен халат и със самаршански плъстени чехли на бос крак. Изглежда симпозиумът беше продължил по-дълго, отколкото Лапад беше очаквал и беше изцедил всичките му сили — и духовни, и физически.
Като видя не само Трикс и феята, но и Йен, и Халанбери, магьосникът се сепна и разля виното.
Аннет бързо кацна на рамото на Трикс. Йен и Халанбери дружно се опитаха да се скрият зад гърба на Трикс, но се сблъскаха и паднаха на пода.
— Каква… каква е тази детска градина?! — възкликна Лапад. Намръщи се от болка и притисна с ръка челото си. — Ох… Ето пак…
Умният Йен скочи и подаде на магьосника стол и Лапад седна с огромно облекчение. След това изтича към верандата и донесе оттам голям буркан със солени краставички и бутилка анасонова настойка.
— Разкарай това!… — простена Лапад. — Лошо момче… Трикс, откъде се взе този? А?
Но Йен, без да го слуша, наля в една голяма чаша от саламурата, а в една малка — съвсем малко от анасоновата настойка.
— А… — в гласа на Лапад прозвуча нотка на разбиране. — А!
— Изпийте това, господин вълшебник — произнесе Йен. — Най-напред от анасоновката, после… Не… не! Не сега! Първо от анасоновката, а после от саламурата! И ми дайте това вино, сега вино не ви трябва — само ще ви заболи главата и ще се замаете…
С гримаса на отвращение, Лапад отпи безропотно от лютата анасонова настойка, след което надигна трескаво буркана с мътната саламура. Върна опразнения съд на Йен и помълча няколко секунди. После добави с укрепнал глас:
— Умно момче! Да не би да си ученик на лекаря?
— Не съм, господин вълшебник. Аз съм сирак. Но господин Хагус, управителят на нашия приют, сутрин много обичаше саламура с анасоновка. А той беше голям специалист в тази област.