Трикс не посмя да признае, че цветята бяха предназначени за княгинята. Той отнесе букета в тоалетната и го закрепи на стената, до поставката за свещта. Трикс откъсна една от пъпките и я скри в джоба на гърдите си, по-близо до сърцето.
Когато се върна при останалите, всички вършеха по нещо. Аннет летеше из кухнята и командваше Халанбери, който миеше съдовете. Йен прибираше покупките и ги подреждаше по шкафовете. А самият Лапад беше излязъл от спалнята си, преоблечен в строга черна мантия, с дантелена яка, ботуши от крокодилска кожа и с висока черна шапка, по която блещукаха разноцветни камъчета. В едната си ръка, той държеше дълъг магически жезъл от черно дърво, а в другата — книга със заклинания, подвързана с кожа. От време на време, книгата тежко и застрашително въздишаше.
Изобщо, той изглеждаше забележително, както подобава на всеки известен вълшебник.
— Ние с теб ще отидем при регента — каза Лапад. — Облечи парадната си мантия и сложи черната шапчица с руните. Обуй си лъскавите обувки. Вземи жезъл. И… ето, това е за теб.
Радион протегна към Трикс една малка, колкото длан книжка, подвързана с плътна сива материя. В ъгъла и беше избродирана със зелен конец нахапана ябълка.
— Какво е това?! — възторжено попита Трикс.
— Това е първият ти надланник — тържествено каза Лапад. — Малка книга със заклинания. Там съм ти написал някои неща да си помогнеш на първо време… заклинания за връзка, заклинания за ориентиране в местност, музикални заклинания — за да развличаш непринудено публиката.
— А бойни заклинания има ли?
— Има… по-скоро защитни. Огнена стена.
— Еха-а-а… — Трикс погали подвързията. — Ами тази ябълка?
— Внимавай! — възкликна Лапад. — Това не е ябълка, а запечатвател…
Нещо убоде Трикс по пръста и ябълката стана червена.
— Ай! — извика Трикс. — Под подвързията има игла!
— Не е игла, а магия. Надланникът те запомни, за да не може никой освен теб да го използва! — Лапад поклати глава. — Аз тъкмо щях да ти предложа да му измислиш някое красиво име… Но вече е късно. Надланникът е запомнил фразата, която ти произнесе.
— И какво от това?
— Сега, за да отвориш книжката, трябва да повториш тази фраза.
— „Под подвързията има игла“?! — ужаси се Трикс. — Това е много глупаво! Всички ще ми се смеят!
— Може би са достатъчни една-две думи — предположи Лапад.
— Ай… — печално изрече Трикс и погали корицата. Нищо не се случи. — Ай, под…
Книжката се отвори.
— Съвсем нормално — каза Лапад, докато Трикс разглеждаше с интерес, записаните върху дебелата кремава хартия заклинания. — Ай, под… Айпод! Нормално име за надланник. Аз познавам магьосници, чиито книги се казваха „Щоза“, „Погача“ или „Махнететази“.
— Кога и аз ще получа нормална, голяма книга?
— Книгата на заклинанията расте заедно с магьосника — обясни Лапад. — Тя се храни със заклинанията, които ти записваш в нея. Колкото са по-добри заклинанията, толкова по-бързо расте книгата, толкова повече страници има и толкова по-красива е нейната корица… Хайде, върви да се преоблечеш.
След пет минути, Трикс се появи облечен, както подобава на ученика на вълшебника. Той забеляза, че Лапад мрачно разглеждаше една малка глинена стомничка.
— Откъде имаме настойка от корени на калис и листа от зелзиба?
— Ами… Оня рицар… вълшебникът… витамантът… — Трикс се досети, че е пропуснал в разказа си тази подробност. — Той настоя да ви купя и да ви дам тази настойка. Даде ми една сребърна монета. Каза, че това е за вас, от приятеля ви от Черния брод.
Трикс замълча и си помисли, че на Черния брод Радион Лапад едва ли е имал приятел — магьосник-витамант.
— Гавар Вилорой — замислено каза Лапад. — Носи черна стоманена броня… магьосник… Черния брод… Гавар е. Един от най-силните витаманти, най-вярното куче на Евикейт… макар че няма причина да обиждам кучетата… Само той е могъл да ми направи такъв… подарък. Да вървим!
Уплашеният Трикс бързичко пое след Радион. Когато излязоха, Лапад веднага се отправи към черното петно, което беше останало от огъня-пазач. Протегна ръка и зашепна — Трикс долови само няколко думи.
— От искрата ще пламне огън… Огънят ще стане на кълбо…
Трикс отстъпи няколко крачки, за всеки случай.
Нещо припламна и под ръката на Лапад се появи малко огънче-пазач. То започна да расте и когато стана голямо, колкото предишното, докосна ръката на магьосника и полетя към градината.