— Аз си мислех, че ще съживите предишното — измърмори Трикс.
— Съживяването е магия на витамантите — презрително изрече Лапад. — Да тръгваме.
Магьосникът вървеше нагоре по улицата с пружинираща походка и силно удряше по земята с жезъла си (на мястото на удара един път изникваха бели цветя, а друг път хвърчаха искри). Изглежда се настройваше за сериозен разговор.
Трикс, който припкаше подире му, не се сдържа и попита:
— Господин Лапад… Може ли да попитам…
Вълшебникът въздъхна и каза:
— Ако преядеш с немити зелени ябълки или прекалиш със солени краставички, запивайки ги с току-що издоено мляко, изпий от лютата настойка с калис и зелзиба и за два дни ще забравиш болежката си. Само че не повече от три лъжички!
— А… — запъна се Трикс.
Лапад отново въздъхна и поясни:
— На Черния брод беше много страшно, ученико. Много страшно. Тялото понякога може да подведе и най-силния дух… и това, изобщо не е позорно, разбра ли?
— Р-разбрах — пошепна Трикс.
— За тези неща летописите, разбира се, мълчат — добави Лапад. — И ако разкажеш това на някого, ще те превърна в нощно гърне!
— Може да се превръща само в това, което е по-леко — реши да блесне със знанията си Трикс.
— Нощните гърнета биват и дървени — отряза го Лапад и Трикс реши да не изкушава съдбата.
4
Не е правилно да се смята, че вълшебниците не се месят в държавните дела. Щом закаленият в битките рицар си позволява да дава съвети на сюзерена, щом делегация от търговци или предприемачи си позволява да моли за отстъпки и облекчения за определена гилдия при строежа на мостове и пътища, щом обикновените граждани и простите селяни палят понякога дворците на господарите си и възкачват върху собствените си глави нови господари от своите среди — с какво са по-лоши вълшебниците? Отдавна е известно, че държавата умеят да управляват всички, с изключение на тези, които в момента са на власт.
Крачейки бързо след Лапад, Трикс си припомняше вмешателствата на вълшебниците в работите на държавата, така, както бяха описани в летописите. Повечето от тях бяха неудачни. Например, едва ли си струваше Рагост Златния мустак — неоспорим авторитет в сферата на честта да изпълнява обещанието, което беше дал на умиращия барон Коморо и да възкачва сина му на трона. Синът, разбира се, наследяваше трона по право, но каква е ползата от законен господар, чиято любима забава е да пали купчини със сено и с кикот да гони около тях селянките, които е поканил специално за това? Ами най-добрата вълшебница Сесилия Невам, която се беше застъпила за сирачето Гланя, наскърбено от жителите на градчето Тиклам? Да, те не постъпиха хубаво, когато не платиха на Гланя за извънредната и работа и веднага след Есенния панаир я изгониха от дома й, където тя така добре си вършеше работата. Но да превърнеш осемстотин триста и двама жители в толкова на брой лакоми дроздове?… Трикс винаги го беше интересувало, защо в гнева си, вълшебницата беше извикала: „Вие сте лакоми дроздове!“, но отговор едва ли някой можеше да даде, включително и самата вълшебница. И даже това, че на следващата сутрин Сесилия се смили и започна да превръща обратно дроздовете в хора, не спаси ситуацията — птиците се разлетяха и отнесоха в човките си, кой — златна монета, кой — скъпоценен камък.
Но имаше и положителни примери!
Делегация от магьосници беше навестила Марвис Безпощадния и го беше убедила да не вдига данъците. Младият магьосник Кевин Декуин, беше използвал ловко едни най-прости заклинания, с които беше успял да овладее народния бунт и в същото време, да умилостиви суровия владетел. А пък прославеният…
— Трикс — прекъсна размишленията му Радион, когато наближиха стените на двореца. — По твоята необичайна мълчаливост разбирам, че осъзнаваш сериозността на ситуацията.
— Така е, господин Лапад.
— Ако регентът е замислил таен съюз с витамантите, той няма да ни пусне да се върнем живи. Неговите вълшебници ще са подготвени и ще се постараят да ни унищожат.
— Но вие сте по-силен от тях, учителю! — възкликна Трикс. — Нали?
— Разбира се, по-силен съм — съгласи се Лапад. — Аз със сигурност ще успея да се телепортирам на безопасно място. За теб обаче е по-сложно. Няма да мога да те взема със себе си… така че приготви се да посрещнеш достойно последния бой. Недей да молиш за милост, не плачи и нищо не разказвай! Само тогава враговете може изпитат към теб уважение и да те затворят в тъмница. Общо взето, не е прието да се убиват ученици.