— Може би, не се налага да ходя в двореца? — развълнува се Трикс.
— Налага се и още как! — Лапад повиши тон. — На мен ми трябва хвалач.
— Хвалач ли?
— Ами да! Това е този, който слуша, как аз… как аз произнасям заклинанията и ми се възхищава. Първата степен на обучението.
— А не може ли да се наричам по друг начин? — попита Трикс.
— Не може. До подавач не си дорасъл, а за помощник ти е много рано.
— А какви са тези — подавач и помощник?
— Подавачът е този, който подсказва на магьосника, когато не намери нужната дума. А помощникът е ловък подавач, който може да намери думата преди магьосника и да му я каже.
— Еха-а-а… — При мисълта за перспективите, които се откриваха пред него, Трикс дори забрави, че трябва да се страхува. Няма значение, че засега се намира на най-ниското стъпало — нали всичко предстоеше!
В княжеския дворец, Лапад и Трикс влязоха през Портите на дъгата, които шегобийците бяха нарекли „бонбонените“. Широкият проход — през него можеше да мине карета — беше от кафяв камък и отгоре беше покрит с арка от разноцветно стъкло, което хвърляше надолу весели отблясъци. Такъв беше замъкът, построен от първия граф Дилон — любителя на сладките изкушения, който беше обогатил света с афоризми като „В сладкото е силата!“, „От нуга още никой не е залепнал“ и „Пий шербет и яж халва — няма да те сполети беда!“. Говореше се също, че княз Дилон поставял наравно с нелошите си магически способности и изкуството да създава интриги — изкуство от полза на всеки владетел, рецептата за сладко от домати, която сам сътворил и умението си да пече кифлички със сладоледен пълнеж.
Колкото и да е странно, прапрадядото на княгиня Тиана, въпреки цялата си страст към сладкото, която стигала дотам, че дори месото той хапвал само задушено в мед, цял живот бил слаб и сух на вид. Обаче придворните му, които били принудени да подражават на господаря си, в по-голямата си част притежавали талии с незавиден размер и се задъхвали от пълнотата си. И до ден днешен могъща магия (а някои разказват, че това е от сянката на княза, която витаела в града), безспир караше жителите на Дилон да налитат сладко. Особено страдаха тези, които живееха в двореца — и благородниците, и придворните, и простолюдието. Силните духом се бореха с изкушението, а тези, които нямаха воля, редовно се отправяха пеша на походи или, ако джобът им позволяваше, ходеха в центъра за отслабване Гювач, на границата със Самаршан. Срещу солидна сума, в Гювач ги държаха заключени и на закуска им даваха половин ябълка, на обяд — паничка с прецедена зелева чорба, а за вечеря им поднасяха половин морков и два стръка целина. Впрочем, толкова има и най-бедният и мързелив селянин, с тази разлика, че сутрин никой не му прави клизма.
И въпреки тези мъки, известна пухкавост притежаваха, неизбежно, всички обитатели на двореца. Например, стражите, които стояха на пост пред вратите на двореца, бяха яки и дебелобузи, а коремите им се криеха под яките стоманени брони.
— Вълшебник Радион Лапад и неговият ученик Трикс Соийе — сухо извести Лапад, когато двамата влязоха под арката. — Идваме при регент Хасс по важна държавна работа, която не търпи отлагане!
Двама от стражите останаха при портите, а другите двама закрачиха, без много приказки от двете страни на вълшебниците. Дворът на замъка, скрит зад грамадната стена, беше толкова голям, че приличаше на малък град. Тук имаше и няколко храма, и притиснати към крепостната стена къщички за прислугата, и казармени помещения за стражите, и даже малък пазар, където се продаваше какво ли не… Една румена готвачка носеше, преметнати през рамо, няколко заклани, но неоскубани кокошки, а до нея, момче от кухнята влачеше малко прасенце, което квичеше отчаяно. Срещу тях, двама широкоплещести мъжаги, с кафяви униформи на гилдията на фекалчиците, по устав със звънчета на шапките, мъкнеха огромна дървена каца. Впрочем, въздействието на миризмата беше несравнимо по-резултатно от звъна на звънчетата и всички любезно правеха път на тези мъже. Из двора сновеше предимно прислугата, но се срещаха и аристократи, които много старателно си даваха вид, че не забелязват калабалъка около себе си.