— Какво да се прави — пробуча Лапад. — Колкото повече елит, толкова повече плебс. Природен закон!
Трикс си спомни вечната суетня на слугите в бащиния му замък и кимна.
— Ето защо аз се отнасям с крайно неодобрение към човешката прислуга — продължаваше Лапад. — Истински свободен може да бъде само този човек, който не е обвързан с услугите на околните.
Трикс си спомни за дългите дни, в които чистеше, миеше подовете, приготвяше обяда, подостряше моливи, переше и въздъхна. О, това бяха едни много дълги три дни!
Стражите ги доведоха до главния вход на двореца, където пазеха други стражи — от княжеската гвардия, която се набираше основно измежду северните варвари и планинците. Лапад повтори речта си, единият от стражите се отдели и тръгна, и след малко се върна с церемониалмайстора, който започна оживен разговор с магьосника. Трикс, пристъпвайки от крак на крак, захласнато заразглежда една страховита бойна брадва, която висеше на пояса на стражаря-варварин. След това се осмели да вдигне поглед малко по-нагоре и видя, че младият варварин плахо поглежда към книжката със заклинанията, която Трикс държеше в ръката си.
Трикс се поизправи и стисна в ръка верния си Айпод.
— Ела — повика го Лапад. — Регентът ще ни приеме във вътрешната градина.
Вървейки след церемониалмайстора, те минаха през дълга редица зали, които поразяваха с разкоша си. Стените бяха украсени с грамадни картини — част от тях изобразяваха баталии, но на болшинството бяха нарисувани весели пиршества. Дори на знаменитото платно „Клането при Ниските хълмове“, което заемаше половин стена и славата му се носеше из цялото кралство, погледът привличаха не рицарите, които геройски се сражаваха, даже не чудовищата, а княз Дилон, който закусваше пред шатрата си, като, между две хапки даваше заповеди на окървавените вестоносци. Както се разбра след битката, княз Дилон беше закусвал през онази сутрин, когато се решаваше съдбата на цялото княжество, сладки палачинки със сирене и мед, зелена фъстъчена халва и медовина.
В поредната зала, церемониалмайсторът разтвори една висока стъклена врата и произнесе:
— Регент Хасс ви очаква при храстите с белите рози, господин Радион Лапад!
Само двамата, без никой да ги придружава, Лапад и Трикс влязоха в градината на двореца.
— Колко мило — кисело каза Лапад, оглеждайки благоуханните храсти и цъфналите дървета. — Заедно цъфтят и равнинната вишна, и планинската шипка… а незабравките… вехнат ли вехнат…
През това време, Трикс се оглеждаше с любопитство. Градината беше заобиколена от всички страни от стените на двореца. През отворените прозорци се виждаха хора, отнякъде се носеха звуци на клавесин, който свиреше популярния мотив „Ще отида при моя любим…“, в друга зала, някой мъчеше китара, която страдаше, но не се предаваше. Млада прислужница се огледа боязливо и изплиска скришом от третия етаж, върху поляната с минзухарите леген с мръсна вода, а старецът с греблото, който подравняваше чакълестата пътека и размаха пръст.
Изобщо, дворецът живееше мирния си делничен живот, сякаш оттук не беше бягала младата княгиня и сякаш вътре в него не зрееше зловещият заговор срещу короната.
— Да вървим — отново го подкани Лапад. — Ако не ме лъже паметта, розите бяха в центъра на градината, при вира.
Радион не го лъжеше паметта. При малкия декоративен вир, в който цъфтяха лотоси, а на брега се бутаха един друг разноцветни крабове в очакване на закуска, те видяха регент Хасс.
Споменът от детството на Трикс беше за един не много млад, властен човек, висок и слаб. Но се оказа, че Хасс е висок, колкото него, а за да бъде определена фигурата му като стройна, пречеше изрядното му коремче. А колкото да властността — в момента регентът беше застанал до голям, кръгъл храст с бели рози, облечен в стар, разръфан и оплескан халат, с мръсни обувки на краката и с два размера по-големи брезентови ръкавици на ръцете.
— Господин регент Елнор Хасс — кратко каза Лапад, вместо поздрав и лекичко тропна с жезъла. Изпод земята веднага се надигна някакъв плевел и се опита да се увие около него.
— А! — радостно възкликна Хасс, обръщайки се към вълшебника. — Радик! Любезнейши господин Лапад!
— Елнор, остави тези празни любезности — намръщи се Лапад.
Регентът захихика.
— Добре, де, добре… Аз наистина се радвам да те видя, тикво учена! Радик, какво им е на розите? Виж, че нещо не са добре!