Лапад погледна изкосо към храста.
— Недейте да ги торите с оборски тор! Колко пъти да повтарям?! Ще им изгорите корените. По-добре ги торете с това, което изгребвате от нужника на двореца.
— Мирише… — въздъхна регентът.
— Това не е най-ужасната миризма — сряза го Лапад — в сравнение с миризмата на предателството и измяната.
Хасс се намръщи. За пръв път погледна към Трикс. Смръщи вежди.
— Така, така, така… Така, така, така… Млади човече, вие не се ли появихте в двореца преди четири години с… тази моя памет… тази моя памет…
— Заедно с баща ми, съхерцога Рат Соийе — каза Трикс.
— Трикс! — възкликна регентът. — Мило дете…
Трикс внезапно се намери в прегръдката на регента и даже беше удостоен с целувка по челото. След един миг, регентът отдалечи Трикс на една ръка разстояние от себе си и въздъхна:
— Точно така! Носът на татко, очите на мама… ушите на баба. Горкото дете! Предателство ли? Разбира се! Аз съм възмутен от поведението на съхерцог Гриз. Но, уви, неговата постъпка не е измяна към короната. Той представи убедителни доказателства, че твоят баща е кроил планове срещу него, а след това, вече в качеството си на пълновластен херцог се закле във вярност към короната. В такива ситуации, кралят препоръчва на аристократите, сами да изясняват отношенията си.
— Хасс… — започна Лапад.
Но регентът не го слушаше.
— Аз как да помогна?… Дори не съм княз… — очите на Хасс се напълниха със сълзи. — Какво да направя? А? Отговори ми, момче!
В тона на регента прозвучаха такива заповеднически нотки, че Трикс чак се стресна и промърмори:
— Не знам…
— Кой трябва да знае?! Кой? Добре, аз ще направя, каквото мога. Искаш ли да те дам на някой барон, който уж да те осинови? Макар че едва ли… я колко си пораснал… Сетих се! Сетих се, момчето ми! Ще те взема в моята гвардия и лично ще те посветя в рицарски сан!
— Елнор… — Лапад се прокашля, но Хасс не му обърна никакво внимание.
— Ще се научиш да се биеш с меч, да стреляш с арбалет, да танцуваш и изобщо, ще изучиш всичко, което се полага на един благороден юноша. А след това, ще предизвикаш Гриз на дуел. Аз ще проследя дуелът да е по правилата… — Регентът изведнъж стана мрачен. — Не, няма да можеш да го надвиеш. О! Разбира се! Разбира се! Ще те изпратя да учиш в Самаршан, в училището за килъри „Стаената Змия“. Учителят Абв ми дължи това-онова… Ще се научиш да боравиш с кинжал, да бъркаш отрова, да танцуваш — въобще, всичко, което се изисква за жестоко и безпощадно убийство. След това ще отровиш целия род на Гриз… Аз ти препоръчвам муйотовия прах — много забавно нещо. Дадох на кравата, на нея нищо не й се случи, но млякото й стана отровно! Гриз и семейството му, задължително пият преди лягане по чаша топло мляко, това го знам със сигурност. Семеен навик… Ще го изпият и няма да се събудят! Тогава ти ще предявиш правата си над херцогството! — Регентът весело се разсмя и потри ръце. — А аз ще те подкрепя, приятелче!
— Регенте! — кресна Лапад.
Хасс погледна към Радион. И засия.
— Ама и аз какви ги приказвам! Съвсем съм мръднал! Та ти си се уредил! Ти си ученик на великия Лапад! Всичко се подрежда, малкия! Научи магиите, изтреби злодеите и седни на трона! А аз, както вече казах…
— Регент Елнор Хасс, аз говоря за друга измяна и друго предателство! — натърти Лапад.
— Така ли? — регентът помрачня. — И кой е предателят?
Лапад се поколеба. Трикс знаеше защо. Макар че никъде не се виждаха стражи, наоколо имаше много храсти, прозорци… а мантията на вълшебника не беше най-добрата броня срещу арбалета.
— Снощи, в градската ми къща… — започна вълшебникът.
— Между другото — вмъкна Хасс — от теб има оплаквания. Ти не си внасяш налога за земята и таксата за труда на нашите доблестни стражи. Но продължавай, продължавай…
— В моя дом — с леден глас продължи магьосникът — където това възпитано момче приготовляваше всичко нужно за моето пристигане, потропа едно младо момиче, което било избягало от двореца.
— Княгиня Тиана — възкликна регентът. — Значи ти си я подслонил за една нощ, момчето ми? — Той захихика и размаха пръст към Трикс. — Радвам се, че си се държал, както подобава на благороден младеж от добро семейство. Твой длъжник съм, Трикс!
— Значи ти, Хасс, не отричаш, че княгиня Тиана е избягала от двореца и е прекарала нощта под закрилата на моя ученик? — обърка се Лапад.