— Не, разбира се!
— А какво ще кажеш за това, че княгинята е избягала, защото е чула разговора между теб и посланика на витамантите?
— Че й предстои да се омъжи за Евикейт — кимна регентът. — Това, че избяга е нищо! Тя ме замеря с чинии! Виждаш ли тази синина? — Регентът потърка енергично челото над окото си. — Напудрих го, но ако знаеш как ме боли! Освен това, тя счупи вазата с праха на великия рицар Андронас, прахът се разпиля и, да ме прости великият Андронас за фамилиарността, но се наложи да го събираме с метла и лопата в друга ваза! Аз все си мисля дали няма да ни се обиди за това отношение…
— Значи ти не отричаш — гласът на Лапад набра мощ — че искаш да омъжиш Тиана за Евикейт — регентът закима с глава — а ти самият да се възкачиш на княжеския трон? — Регентът скромно наведе очи и разпери ръце. — Не отричаш, нали?
— Не — кратичко отвърна регентът.
— Елнор Хасс, моя дълг е да съобщя на краля за твоето предателство! — отсече Лапад.
— Какво предателство? — полюбопитства Хасс.
Настана тягостно мълчание. Трикс не беше много наясно с държавните работи, но разбра, че Лапад попадна в капан.
— Нима искаш да кажеш, че да дадеш княгинята, която е в близко родство с краля и се намира под неговата закрила… и ако кралят, дълги да са дните му, умре, без да е оставил пряк наследник…
Трикс разбра изведнъж, че Лапад не се интересува от съдбата на Тиана, която искат да омъжат за стар и зъл магьосник. Радион го вълнуваха държавните дела, просто те случайно също изискваха Тиана да бъде освободена.
— Точно така, точно така, мой мъдри приятелю — кимна Хасс. — Кой съм аз, за да оспорвам волята на краля? Аз, разбира се, не съм очаквал вашата визита… Но случайно нося със себе си последното писмо на негово величество Маркел Веселия…
Хасс измъкна изпод халата си неголям тубус от слонова кост, отвъртя капака му, извади оттам лист пергаментова хартия и го връчи на Лапад. Дори отстрани, Трикс виждаше, че печатът върху хартията свети с благородна пурпурна светлина, потвърждавайки, че писмото е писано лично от краля, по неговата единствена воля на монарх.
— „До високоблагородния Елнор Маркел Хасс…“ — Радион се запъна и попита: — Ти Маркел ли си?
— Маркел съм — потвърди регентът.
— По каква линия?
— По линия на чичо ми — скромно отвърна регентът. — Прапрадядото на краля е бил шурей на доведения брат на леля ми…
— Разбирам — кимна вълшебникът. — Нямаш права над трона, родството ви е формално?
— Абсолютно!
— Така, така, така… — Лапад изучаваше писмото. — Данъци… митница… негово величество обича да пише сериозните неща най-накрая… Аха. „Ако ти, стар пръч такъв искаш и занапред да щипеш дамите по коремите и да плюскаш като свиня…“
Вълшебникът замълча.
— Чети — печално каза регентът. — Ние с Маркел така си се шегуваме, по роднински. Трикс е умно момче и сигурно разбира.
— „… повече няма да се бавиш с изпълнението на моето желание. Посланикът на Евикейт, рицарят — магьосник Гавар, до ден-два ще е при теб. Приеми го с почит, но и не го ухажвай прекалено. Поговори с младата княгиня и й обясни колко е важно това начинание, необходимостта от мирните ни търговски отношения с Кристалните острови и отговорността на владетеля за благополучието на държавата. В крайна сметка, смрадливият козел Евикейт, рано или късно ще опъне копитата, а княгинята е млада и може да дочака това събитие. Изпрати княгинята с Гавар, като й приготви подобаваща зестра и няколко прислужници от възгрозните, но верните. Не забравяй да ми изпратиш и няколко бъчви с медовина, но не от кестеновата, защото тя горчи, а от липовата, с глухарчета. Писмото е писано собственоръчно и волята ми е изразена точно и вярно, твой крал и господар — Маркел Веселия.“
Вълшебникът бавно нави пергамента и го върна на регента.
— Медовината вече съм я изпратил — четири бъчви — прибирайки писмото каза регентът.
— Ъхъ — измуча Лапад.
— Тиана — също — небрежно подхвърли Хасс.
— Какво Тиана?
— Изпратих я към Кристалните острови, съпроводена от рицаря-магьосник Гавар. Не в бъчва, разбира се. След като поговорих с нея като мил и любящ наставник. Тя разбра всичко и призна, че нощната й лудория не беше… ъ-ъ… най-подходяща за една княгиня.
— Хасс, какво става? — тихо попита Лапад. — Негово величество дава на витамантите бъдещата наследница на трона?