Хасс въздъхна.
— Много ми е мъчно за момичето… Просто нямам думи! Но… подочух някои слухове… — Той помълча. — Говори се, че нейно величество, кралица Глиана, която в последните месеци доста напълня, скоро ще обяви официално…
— Това събитие и мен ме радва, колкото всеки верноподаник — кимна Лапад. — Но да се разчита само на него…
— Такава е волята на краля — сухо каза Хасс.
— Витамантите…
— Можеха отново да нахлуят в земите ни. Сега можем за известно време да забравим за тази заплаха. А може да е завинаги. — Хасс сви рамене. — Знае ли човек, може пък да установим с тях мирни отношения.
— С белокнижниците? С тези, които вдигат мъртвите от гробовете им?! — възмути се Лапад.
— Тихо! Тихо! — размаха ръце Хасс. — Първо на първо — и мъртвите искат да живеят. Второ на второ, на всички им се иска да поживеят по-дълго. И трето — такава е волята на краля!
— Значи княгинята вече…
— Плава към Кристалните острови. Ако всичко мине добре, ще бъде там след седмица.
— Позволете да се оттеглим, регенте — каза Лапад.
— Разбира се, разбира се — промърмори Хасс и направи някакъв знак с ръка, след което от всички страни нещо зашумоля. — Радостен съм, че обсъдихме тази сложна ситуация и се проникнахме от мъдростта на краля. И не забравяй да си платиш данъка за земята, Радион!
Докато Лапад и убития от мъка Трикс (на него Хасс не обръщаше вече ни най-малко внимание) напускаха градината и вървяха към изхода, регентът отново се зарови в розовите храсти. Трикс мълчеше, затиснат от внезапната мъка, чиято причина той твърде смътно разбираше — нали уж и метеж нямаше, а и Тиана, ако се вярва на регента (Трикс остана с впечатление, че Хасс никога не лъже или поне не лъже направо), сама се е съгласила да се бракосъчетае с витаманта.
Но, незнайно защо, изпитваше все по-дълбока и по-дълбока тъга.
— Нищо не разбирам — произнесе Лапад, но едва когато излязоха от Портите на дъгата.
— Какво не разбирате, господин учителю? — попита Трикс.
— Писмото е написано с ръката на краля, с неговия словоред и в неговия стил. Печатът също е истински. Значи регентът не лъже. Кралят е решил да сключи съюз с витамантите. Но крал Маркел Веселия никога и за нищо на света не би тръгнал на такъв съюз!
— Защо? — реши да продължи да пита Трикс, тъй като, явно, неговият учител беше в настроение за разговор.
— Ти нямаш точна представа какво е витамантия, момчето ми — замислено каза Лапад. — Може би е дошло времето да ти разкажа някои неща.
Трикс закима енергично.
— Магията ни позволява да властваме над живата и над мъртвата материя — каза Радион и Трикс почувства прилив на въодушевление от това небрежно „ни“. — Ние можем да превръщаме една материя в друга… с известни ограничения за теб, разбира се. Можем да създаваме и живот от Идеалното.
— От Идеалното ли? — учуди се Трикс.
— Ами да. Ето, например, откъде, според теб се е взела твоята безмозъчна и безполезна фея?
— Оттам, откъдето са се взели и вашите умни и полезни минотаври — след кратък размисъл отвърна Трикс. — Аз я измислих и пожелах да се появи.
— Точно така. Мъдреците от древността казват, че: „Разумът създава Идеята, а Словото — Предмета“. Това, което е измислено — и е измислено убедително, може да се каже, че вече е сторено!
— Да — мрачно каза Трикс. — Но когато ви казах, че съм измил всички колби и реторти, макар че тъкмо се канех да го направя, вие ми се развикахте…
— Така е в ежедневието — понамръщи се Лапад. — Реалният свят е скучен и примитивен и не е особено приспособен за нас, вълшебниците. Плюя на него! Но в света на магията, всичко е различно. Там, щом си измислил нещо, вече можеш да го създадеш. В собственото, в Идеалното пространство. След това се иска само да превъплътиш това, което си измислил, да го облечеш с думи. Има много магьосници — неудачници, мой млади подавачо. Те могат да измислят необикновено вълшебство, но не могат да намерят подходящите думи, с които да го въплътят от Идея в реалност. Още повече са тези магьосници, които работят много леко с чужди Идеи и успяват даже огнения дъжд, за който е разказвано много пъти, отново да опишат и да го изсипят върху главите на враговете си! Но от тях не можеш да очакваш нещо ново и необичайно.
— Тоест, важно е, както да измислиш, така и да въплътиш Идеята си, така ли? — попита Трикс.