— Точно така.
— А вие, господин Лапад? — не се удържа Трикс.
— Аз мога и да измислям, и да въплъщавам — гордо отвърна Лапад. — Затова съм велик вълшебник. Ако си старателен и ти ще станеш истински вълшебник, защото имаш и фантазия, и дар слово.
— Значи според вас, аз имам фантазия? — зарадва се Трикс.
— След като призова тази… тази фея, аз нямам нито грам съмнение!
Ако в славния град Дилон имаше конкурс за момче с най-гордото изражение, Трикс със сигурност щеше да го спечели.
— Да, а сега да ти разкажа за витамантите — върна го на земята магьосникът. — На витамантите им се стори недостатъчно да властват над стихиите и материята и да призовават живи същества от Идеалния свят. На тях им се прииска безсмъртие и те започнаха да изследват самата природа на живота и смъртта.
— Защо? — поинтересува се Трикс.
Лапад въздъхна и го изгледа с лека завист.
— Като пораснеш, ще разбереш… Както казах, прииска им се да живеят вечно. И нарушиха основния закон на магията — не пожелавай безсмъртие!
— Защо? — учуди се Трикс.
— Защото е забранено.
— Защо!
— Всички магьосници, които изследват магията на живота и се стремят към безсмъртието се превръщат в жестоки и зли завоеватели. Те твърдят, че желаят на всички добро и благополучие, че ще подарят на света вечен живот и дори ще възкресят мъртвите… Но в действителност, постъпките им са подли и зли, младите хора гинат във войни, а възкресените стават войници, за да умрат наново… дали от меч, дали от вещерски огън…
— Но защо? — Трикс дори повиши тон.
— Искаш да знаеш ли?
— Да…
— И аз искам да знам — въздъхна Радион. — Но отстрани е трудно да се разбере, момчето ми. За да разберем какво завладява умовете на витамантите, ние, белите магьосници, използвахме всякакви начини. Изпращахме шпиони. Опитвахме се да подкупим някои от младите ученици. Измъчвахме заловените витаманти по най-различни начини. Досега не успяхме да постигнем нищо! Изглежда, за да разбереш, трябва ти самият да се заемеш да изучаваш витамантство. Дори най-мъдрите сред нас, които се опитаха да разберат врага, само минаха на негова страна! Клаус Добронамерения… най-добрият измежду магьосниците, когото познавах… Веднъж една от младите ученички, уморена от заниманията, заспа на ръката му. Клаус, за да не я събуди, отряза ръката си и с помощта на магията си сътвори нова ръка.
— Представям си как е пищяла, когато се е събудила! — възхити се Трикс от картината, която си представи.
— Но дори Клаус, когато Върховният съвет на магьосниците му поръча да изследва трофейните книги на витамантите, не се справи. След седмица, той избяга на Кристалните острови, като превърна двамата рицари, които го охраняваха в каменни изтукани, а в пристанищния град изгори до основи една таверна и потопи два кораба. Впрочем, таверната беше гадна — там вечно разреждаха пивото… И изобщо, ученико, витамантите са порочни и лоши заради самата природа на своето изкуство. Но каква е причината — и ние не знаем…
— В библиотеката на баща ми имаше една книга за витамантите — спомни си Трикс. „Живият труп“. Но на мен не ми даваха да я чета…
— А, вехтория — махна пренебрежително с ръка Лапад. — „Живият труп“ е безнадеждно остаряла. Бих ти препоръчал да прочетеш „Живи и мъртви“, информативно. Или „Мъртви души“ — фундаментално изследване, което написа Клаус Добронамерения. За съжаление, той изгори втория том…
— Не бива да даваме Тиана на витамантите! — твърдо каза Трикс. — Изобщо не бива, щом са толкова мръсни!
— Нали чу волята на краля? — Вълшебникът извади от джоба на мантията си кесия и лула, и се огледа. Малко встрани, на края на полегатия хълм, имаше изящна беседка, откъдето умореният пътник можеше да се полюбува на гледката към реката и града. Но Лапад не тръгна към беседката, а приседна на един обрасъл с мъх камък и започна да пълни лулата си. Трикс погледна огорчено към вълшебника и Радион го попита: — Не одобряваш, нали?
— Малко — призна си Трикс.
— И аз не обичам особено да пуша — на свой ред призна магьосникът. — Но за истинския вълшебник, това е нещо като правило на добрия тон… да поседнеш на камък, да запалиш лулата си, да се замислиш и да се загледаш нагоре, пускайки кълбета дим…
— Така сигурно се мисли по-добре — предположи Трикс.
Лапад въздъхна и пусна едно колелце.