— Ученико, нали съм ти обяснявал? Работата на вълшебника зависи изключително много от мнението на околните. Какво уважение би предизвикал вълшебник, който седи в беседка и гледа реката? Но вълшебник, седнал уморено на крайпътен камък така, че полите на мантията му да се търкалят в прахоляка, вълшебник, който замислено пуши лула и пуска причудливи колелца дим — това е красива гледка. Впечатляваща.
— Какво ще правим с Тиана? — пристъпвайки от крак на крак, попита Трикс.
Лапад пусна още едно колелце и занарежда:
— Дори ако някой шпионин беше решил да подслуша разговора на мъдрия вълшебник с неговия разсеян ученик, ушите му не биха доловили нито звук. Невидима стена от тишина ги ограждаше — стена, зад която можеха спокойно да разговарят, без да се страхуват, че някой може да ги чуе… Те разговаряха за дела сериозни и опасни, които можеха да им навлекат гнева на силните на деня…
Трикс почувства как наоколо утихнаха всички звуци, които до този момент бяха незабележими и обичайни. Поривите на свежия ветрец и сега долитаха до магьосника и момчето, но бяха абсолютно беззвучни.
— Чуй сега, Трикс — спокойно продължи Лапад. — Аз не мога да наруша заповедта на краля. Според мен, работата е там, че Маркел не се е съгласил доброволно на мир с витамантите. Той е воювал и не го е страх нито от смъртта, нито от нова война, Аз му имам доверие.
— Може би, писмото…
— Писмото е истинско. Тогава какво излиза?
Трикс сви мълчаливо рамене.
— Интрига. Маркел е замислил някаква хитра интрига — обясни Лапад. — Решил е да приспи бдителността на витамантите… да ги примами в капан… да ги убеди, че иска мир…
— Ами Тиана?
— Княгинята може да бъде пожертвана — въздъхна вълшебникът. — Малко ли са династичните бракове, които се сключват в името на велики цели?
— Та тя е още малко момиченце! — каза Трикс и се изчерви.
— Евикейт да не би да е в разцвета на силите си?! Повярвай ми, след сто години занимания с магия… ъ-ъ-ъ… любовните забави са последното нещо, към което той се стреми. Княгинята само ще се води негова жена. Ще живее в отделен замък. Във всеки случай, Евикейт няма да остане с нея насаме нито минута — ами ако й хрумне да го отрови или да го заколи през нощта, или да го прокълне със страшна клетва?… Така че ще вдигнат пищна сватба, както си му е редът, и Евикейт ще отпрати любимата си на някой малък остров. Тя ще бъде затворена във висока кула и ще шие гоблени, гледайки бурното море. Вечер в спалнята и ще звучат печалните викове на чайките, вместо заядливият глас на витаманта. А след време, може би ще се влюби в някой приличен рицар от охраната и съвсем ще се утеши.
Трикс наведе глава и без да иска изхлипа.
— Но ако някой млад и съобразителен вълшебник… може и ученик на вълшебника… който не е обвързан с клетва към краля, но симпатизира на княгинята… се реши да й помогне… — Радион смигна на Трикс. — Кралят е изпълнил обещанието си и е изпратил княгинята при Евикейт. Сега, ако някой отвлече княгинята по пътя…
— А? — Трикс се сепна. — Там е Гавар! Рицарят — магьосник! Истински! Там са и войниците на витамантите.
— Разбира се, че самичък, този доблестен юноша няма да се справи — продължаваше Лапад. — Освен ако… ако не се досети да помоли за помощ някой смел рицар, който ненавижда витамантите по рождение, не понася магията и е готов винаги да се застъпи за по-слабия. Тогава младежът трябва само да вдигне платната на кораба, който ще догони витамантите.
— Какъв кораб?
— Ами, не знам. Някакъв малък и бърз. Ако този кораб догони кораба на Гавар… дай ми твоя Айпод, ще ти запиша едно хубаво заклинание за призоваване на вятъра. А след това… — Лапад погледна замечтано към небето. — Разбира се, аз предпочитам да използвам природни средства. Да речем, една гъвкава лоза, която обвива шията на врага… Хищни скариди, които изскачат от водата и изгризват всички меки части от тялото на неприятеля… Или нещо огнено, или серокиселинно, или игла от замразен живак… М-да… Не бива да тръгваш на директен сблъсък с витамантите! Още си млад!
Магьосникът бързо написа нещо с изящен сребърен молив върху надланника на Трикс. Прочете го и смръщи чело. Отново се замисли.
— Ето какво ще направим, по-точно, ти ще направиш. Сън. Дълбок, здрав сън, наслада за умореното тяло! Всички на неприятелския кораб ще заспят и ще спят три дена и три нощи. — Радион взе отново да пише нещо в бележника.
— Защо три? — реши да уточни Трикс. Той с цялото си сърце беше за дълбокия сън. — Не може ли поне една седмица или, да речем — един месец?