Излизаше, че не било толкова радостно да съзряваш.
5
Когато влезе в славната, макар и доста мръсна гостилница „Люспи и нокти“, Трикс забеляза с учудване, че тук нищо не се беше променило.
Все така звънтеше многогласно бронята на славните рицари. След като се огледа по-внимателно, Трикс забеляза една много любопитна подробност — по-голямата част от рицарите не бяха свалили ризниците и броните си, но бяха свалили стоманените гащи и наколенниците и ги бяха оставили под пейките. Разумна предпазливост, като се има предвид колко пиво изпиваха и колко често им се налагаше да тичат до задния двор. Само дето мръсните им, съдрани долни гащи не прибавяха към атмосферата нито благородство, нито благоухание.
Център на веселбата, както и предния път, беше великолепният сър Гламор. Рицарят с рижите къдрици се беше качил на масата, държеше високо халба с пиво и пееше с пълно гърло:
Компанията от не толкова прославени рицари, прегърнати през рамо, се клатеше и тропаше с крака около масата. При всяко споменаване на думата „пиво“, рицарите тропаха страховито с крака и крещяха:
— Халба!
Леко смутен от размаха на веселбата, Трикс се запромъква между масите, търсейки своя скорошен господар, славния рицар Паклус. Предишното му появяване в гостилницата мина съвсем незабелязано — малко ли момчета се мотаеха около доблестните воини и се възхищаваха на лъскавите им оръжия и мечтаеха да постъпят на служба или да свият нещо. Но този път, Трикс беше с мантия на вълшебник и жезъл, който беше стиснал под мишница, за да не отнесе нечий крак, с кадифена чантичка на кръста, в която беше заклинателната му книга. Гледаха го. Някои с ирония, а други, например по-възрастните рицари, които бяха виждали магьосници по време на битка — с уважение. Един рицар даже го потупа по рамото. Друг протегна с трепереща ръка недопитата си халба, жест, който в средите на рицарите се считаше за свещен знак на приятелство и уважение… За щастие, Трикс не забеляза, че когато вече беше минал покрай рицаря, той със същата благородна усмивка на лицето си, взе да протяга халбата на едно куче, което гризеше кокал под масата.
Най-накрая Трикс забеляза леко надигащата се над масата плешивина на сър Паклус. Пищната брада на рицаря лежеше върху масата като покривка. От две страни, сър Паклус го бяха прегърнали две сервитьорки, които бърбореха весело. Едната игриво завиваше с тънкото си пръстче брадата му на масури, а другата шепнеше нещо в ухото му. Паклус се усмихваше и святкаше с очи. Изглежда, не му беше лесно да избере.
— Сър Паклус! — Трикс застана пред рицаря.
Погледът на смелия рицар омекна. Той възкликна така, че заглуши даже песента на Гламор:
— Трикс! Немирнико, ти си станал почти същински вълшебник!
И като избута с ръка една от келнерките, с жест посочи мястото до себе си. Трикс приседна смутено.
— Харесва ли ти? — осведоми се Паклус, с поглед посочвайки келнерката.
— Казва се… е, няма значение. Искаш ли да те запозная?
Келнерката първоначално наду капризно уста, но после погледна Трикс с интерес. Трикс се стресна — не влизаше в плановете му да се запознава с трийсет годишни старици.
— Сър Паклус… трябва да поговорим…
— Чупка, малките! — изрева Паклус. — С младия вълшебник имаме сериозен разговор.
— Чудо голямо — пускайки брадата му, каза втората сервитьорка. — Вълшебник… Моят брат също е ученик… вече десета година.
Но все пак, момичетата се отдалечиха, хихикайки.
— Слушам те, синко — с доста трезв глас каза Паклус. — Ако си се разочаровал от магията, не е нужно дълго да ме молиш — веднага ще те взема обратно. Моите стари оръженосци, незнайно защо, не пожелаха да се върнат при мен. Нови… също не бързат да се кандидатират.
Трикс поклати глава:
— Не, много благодаря. Аз вече успях да свикна с вълшебството. Всъщност, мен ме изпраща Лапад.
— Жалко, но въпреки това, аз съм целият в слух! — още по-трезво провъзгласи Паклус.
Трикс се огледа и реши, че никой не трябва да чува разговора им. Сър Гламор ревеше с пълно гърло: