Колегите му къркачи около него, думкаха по масата и по пода и също се деряха:
— Дай чаша! Дай чаша!
Стопанинът на кръчмата, вече тичаше към масата, като се изхитряваше да носи едновременно четири кани.
— Господин рицар… — започна Трикс. — Тази нощ се случи следното…
— Дай кратката версия — посъветва го Паклус.
— Витамантите, с позволението на регента и на самия крал, отведоха на Кристалните острови княгиня Тиана, за да я омъжат за витаманта Евикейт!
Паклус пошари с ръка по масата. Сред празните чаши, той успя да намери една недопита, изля я в гърлото си, изкряка и стана.
— Да вървим, синко, да подишаме чист въздух.
В морския град няма по-романтично, по-весело и по-мръсно място от пристанището.
Трикс и Паклус стояха на постланата с камъни крайбрежна улица и изучаваха корабите, които се бяха струпали в залива.
— Тези не стават — мърмореше Паклус. — Те са товарни, бавни са… Стават само ряпа да возиш с тях… Онзи там е бърз и красив, но е много скъп. Не можем да го наемем. Тези, които са ей там, отделно, са самаршански — ако ти е мил животът, работа с тях да си нямаш — ще те предадат, когато си поискат.
— А онзи? — Трикс показа един изящен кораб, над чиито бордове стърчаха лостовете на катапултите.
— Това е военната кралска фрегата, „Умиротворител“ — изпръхтя Паклус. — Да не би да предлагаш да наемем кралски кораб, за да тръгнем срещу волята на краля?
— А вие, страхувате ли се да нарушите кралската воля? — смутен попита Трикс.
— Аз ли? Не, приятелче. Аз съм се клел на покойния княз, не на краля. Щом неговата дъщеря е в опасност, ще намеря кораб и ще я спася! — Паклус се прокашля и каза твърдо: — Има само един начин! Да вървим в кръчмата на пристанището.
— Там ще потърсим капитани, които търсят работа? — предположи Трикс.
— Всъщност, аз имах намерение да пийна още пиво, да си оправя мозъка — замислено каза Паклус. — Но ти добре си го измислил, момчето ми! И вярно, къде другаде, освен в кръчмата, можеш да намериш безработни моряци?
Ако рицарската кръчма „Люспи и нокти“ беше шумно и весело място, където тракаше метал, звъняха чаши, и се пееха закачливи песни, то кръчмата на пристанището „Котва и Бушприт“ живееше съвсем друг живот. Зад малките маси седяха — най-често поединично — сурови мъже с рибарски одежди — жълти дрехи от грубо сукно, с вътрешни джобове и връзки на яката. Те не пиеха пиво или вино, а силен ром в малки чашки. Почти всички пушеха лула и във въздуха висяха кълбета плътен сив дим.
Сър Паклус огледа моряците с придирчив поглед и се отправи към бара. Ако се съдеше по маниера, там стоеше стопанинът на кръчмата — висок възрастен моряк с добродушно лице, което внушаваше доверие. Зад гърба му имаше един прашен препариран папагал.
— Пиво! — каза с тон, нетърпящ възражение Паклус. — Пиво за мен и за моя млад приятел!
— Пиво… пиво… — замислено каза морякът. — Чувал съм, че сухопътните пият такава напитка… Ром няма ли да ви устрои?
— Пиво! — повтори Паклус.
— Сега, господин рицарю… Имах тук някъде една бъчвичка…
Леко накуцвайки, кръчмарят се отдалечи от стойката. Трикс изгледа със съчувствие бедния човек — той видя, че кръчмарят нямаше един крак — заместваше го гладко струговано парче дърво.
— Изгубих го в сражение за любимия крал Маркел! — сякаш усетил погледа му, каза кръчмарят. — Слава на краля!
— Слава! — пробуча Паклус.
Кръчмарят се върна с малка бъчонка, от която напълни две големи чаши. Трикс отпи с удоволствие — пивото сладнеше и беше вкусно. Паклус също отпи, изръмжа одобрително и хвърли върху стойката няколко медни монети.
— Мога ли с още нещо да ви бъда полезен, благородни господа? — попита кръчмарят. — Виждам пред себе си славен рицар и млад магьосник… позволете ми да предположа, че набирате компания любители на приключения? Може би отивате да търсите съкровище?
— Ъ-ъ-ъ… — избуча Паклус, който почти беше залепнал за чашата.
— Отдавна ми е омръзнал този живот на сушата — довери им се кръчмарят. — Дощяло ми се е море! Далечни, необитаеми острови… Аз разбирам от мореплаване. И в бой мога да бъда полезен. Освен това, не готвя лошо. Бих могъл да бъда готвач…
— Ние не търсим съкровища — изтривайки брадата си, след като беше опустошил халбата, отвърна Паклус. Нас ни зове дългът на честта, който ще ни донесе много проблеми и лишения, без никаква парична полза.