— Жалко — въздъхна кръчмарят. — Няма значение… все пак, бихте могли да използвате моите съвети.
— И защо изведнъж тази благосклонност? — недоверчиво попита Паклус.
— Вашият млад приятел — кръчмарят се поклони леко на Трикс — ми напомни за един славен младеж, с когото заедно преживяхме невероятни приключения на един пустинен остров, много далеч оттук. В тази история се сляха благородство и предателство, великодушие и коварство, търсене на съкровища и битки с пиратите… да, много интересна история… тя трябва да бъде записана за назидание… Тогава аз разбрах колко е важно да се помага на подрастващото поколение, да му бъде дадена правилна морална основа и да му бъдат посочени нравствените ориентири. Заради спомена за моя малък приятел, когото учих на морски занаят и дори спасих от кръвожадните пирати, аз съм готов да помогна и на вас.
— Това вече променя нещата — съгласи се Паклус, докато връщаше чашата, за да му сипят отново. — В такъв случай, може би, ще ни посъветвате? Трябва ни малък бързоходен кораб с надежден екипаж. За няколко дни. Работата е опасна и не е доходна. Най-важното е, екипажът да бъде надежден. Никой не бива след това да разказва какво е видял!
— Трудна работа — намръщи се кръчмарят. — Моряци, които след това да не се раздрънкат? Не познавам такива. Разбира се, могат да им бъдат отрязани езиците или да бъдат изхвърлени зад борда, преди корабът да се завърне… — Той спря и се усмихна. — Шегувам се, благородни рицарю! Шегите на добрия стар кок… Най добре ще е да наемете кораб без екипаж. Тук има една шхуна, чийто капитан в момента е в дълбок запой, а екипажът му отдавна се е разбягал. Корабът не е голям, но е пъргав. Срещу приемлива сума, аз ще уредя, капитанът да ви го отстъпи за седмица-две… Но екипаж трябва сами да си намерите! На тази сбирщина, която търка пейките в моята кръчма, вяра нямам!
Паклус погледна озадачено към Трикс:
— Трикс, ти нямаш ли наум нещо за капитан и екипаж?
Трикс поклати глава. И изведнъж го споходи една безумна мисъл.
— Голям екипаж ли ни трябва?
— Петима-шестима човека, ако работят, както трябва — отвърна кръчмарят.
— Паклус — примирайки от собствената си решителност, каза Трикс. Можем да поговорим с един човек… Той, в известен смисъл е капитан…
Паклус хвърли върху стойката още една монета. Каза:
— Приготви кораба, добри човече! Ние ще се върнем привечер. Хайде, Трикс.
Рицарят и ученикът на вълшебника излязоха, съпроводени от меланхоличните погледи на моряците и любопитния поглед на кръчмаря.
— Как се казва твоят капитан? — попита Паклус.
— Казва се капитан Бамбура — отговори Трикс, изпитвайки чувството, че се хвърля със засилка в ледена вода. — Капитан Бамбура — ужасът на Кристалните острови.
Трябва да отбележим, че идеята, която хрумна на Трикс, като цяло не беше предназначена за него. В Идеалния свят, където се пази всичко, което тези, които могат да измислят са измислили, плодоносната идея „а защо артистите да не изпълнят своите роли наистина — бунтовниците да се бунтуват, военните да воюват, изобретателите да изобретяват“, се пазеше за други артисти. Защото нищо не развеселява така самите актьори, както опитите да си представят това, което правят на сцената, превъплътено в живота. Но дали от изпитото силно пиво или от страха за Тиана и от отчаяние, Трикс хвана за опашката тази идея и я сподели с Паклус.
А това, че Паклус я одобри, може да се обясни с изпитото в „Люспи и нокти“ или с пълното неразбиране на морските работи, с което се отличаваха само рицарите и гномите.
Зданието на театъра, където Паклус и Трикс пристигнаха, беше обкръжено от тълпа, която бавно се разотиваше. Децата вдигаха врява до Бога, гувернантките и бавачките се суетяха наоколо и се мъчеха да укротят възпитаниците си. Навсякъде се търкаляха чашки от разхладителни, кутийки от шербет и рахат локум. Някакво хлапе се дереше, колкото му глас държи:
— Още-е-е… Искам още за Бамбура и Алба!
Трикс леко посърна. По всичко личеше, че представленията на трупата се ползваха с голяма популярност в Дилон. А на Трикс му се искаше, въпреки цялата му любов към представленията, да завари празна зала и актьори, които умират от глад и които за няколко златни монети биха се съгласили да станат моряци.