Суровият северен варварин на входа, позна Трикс и лекичко му кимна. Изглежда всеки, който дори и съвсем малко беше приобщен към театъра, веднага ставаше свой човек за артистите.
Варваринът обаче изгледа с подозрение Паклус и се хвана за бойния чук.
В отговор, рицарят гордо вдигна главата си така, че брадата му щръкна нагоре и хвана дръжката на меча.
Няколко секунди те се изучаваха.
След което варваринът измъкна чука от пояса си и го подаде на Паклус с дръжката напред. Трикс си помисли, че варваринът предлага на Паклус да огледа и оцени оръжието му. Нищо подобно! С дългия си мръсен нокът, варваринът драсна върху дръжката на чука, сякаш отмервайки парче с дължината на една длан.
Паклус изхъмка, извади меча си и показа отметката върху дръжката му.
Варваринът сложи чука до меча и много внимателно сравни измерените участъци. Този на рицаря беше по-дълъг.
— Хм — с уважение произнесе варваринът.
Отново обърна дръжката на чука към рицаря. Рицарят мълчаливо обърна острието на меча си към варварина. Сложиха двете дръжки една до друга и внимателно ги огледаха.
Ръкоятката на меча се оказа по-дебела.
Варваринът взе да нервничи. Хвана чука по-стабилно и три пъти го вдигна във въздуха. После се поколеба и го вдигна за четвърти път.
Паклус се разсмя и шест пъти подред вдигна меча си нагоре.
— Не може да бъде! — възкликна варваринът.
— Това е, когато не съм във форма — скромно каза Паклус.
— Това е невъзможно!
— Гномска кръв — тихо произнесе рицарят.
В очите на варварина се появи уважение. Той склони глава:
— Заповядай, доблестни рицарю!
Трикс и Паклус влязоха в зданието на театъра. Трикс, който изгаряше от любопитство, попита:
— Това какво беше? Някакъв варварски обичай ли?
— Да — потвърди Паклус. — Варварите са много горд и избухлив народ. Ако трябваше всеки път да решават споровете си с оръжие, досега щяха да са се избили. Затова, от векове насам, при тях съществува обичай да мерят оръжията си. Аз му доказах, че го превъзхождам по всички параметри и той призна моето превъзходство.
— Гледай ти! — възхити се Трикс. — Значи ти си по-силен от тази грамада!
— Варварите са много горд, избухлив и доверчив народ — загадъчно отговори Паклус. — Е… къде е твоят капитан Бамбура?
Те минаха през залата, където две бодри баби влачеха по мръсния под мръсни парцали, които периодично потапяха в две кофи с мръсна вода. Такива баби има във всички светове и времена. Някои магьосници дори подозират, че това изобщо не са баби, а феи на чистотата, особена порода същества, които се появяват на този свят, вече остарели, с парцал и кофа в ръцете. Техен отличителен белег са секретните фрази и обичаи, с които те различават себеподобните си.
— Мотаят се тук всякакви… — произнесе едната старица, когато Трикс минаваше покрай нея и го мацна с парцала по обувката.
— Мотаят се… всякакви… — добави втората. — Нямат си друга работа… Ходят и цапат… ходят и цапат…
Трикс не знаеше, че на това тайно приветствие, от своя страна, трябваше да отговори като подскочи два пъти на левия си крак и да извика: „От такива няма отърване! Стъпват, където им падне, шляпат по мокрото, не им писна да се мотаят тук!“ О, само да беше направил това и стариците щяха да се превърнат в прекрасни феи, да го вземат в обятията си и да изпълнят всяко негово желание — например — да долетят до кораба на витамантите, да набият с парцалите си всички живи мъртъвци и да доведат Тиана в Дилон. Нашата история, веднага щеше да поеме в друга посока!
Но Трикс не знаеше това и по тази причина, с виновно наведена глава мина покрай мърморещите баби. След него, гордо вирнал брада, мина рицарят — него феите не посмяха да закачат, защото помнеха старата си вражда с гномите.
Двамата съратници намериха капитан Бамбура в гримьорната му. Капитанът и Шараж ядяха варена кокошка. Компания им правеше един не много висок и възпълен мъж, който на възраст беше по-близо до старостта, отколкото до зрелостта.
— Трикс… — учудено каза капитанът, облизвайки пръстите си. — Трикс, ти наистина си станал вълшебник!
— Искаш ли кокошка? — без грам учудване предложи Шараж. — Кой е този с теб?
Под масата джафна възмутено Алби, явно подразнен от увеличилия се брой кандидати за трапезата.