— Това, приятелю мой, е храбрият рицар Паклус! — каза Трикс. И тръсна: — Той не е гном!
Настъпи тишина. Паклус стрелна с поглед Трикс и постави ръката си върху меча.
— Седнете, достойни рицарю! — разреди напрежението Бамбура. — Много сме слушали за вас.
— И за вашето достойно семейство — добави Шараж.
— Чакайте, чакайте! — възкликна дебеланкото. — Ние не правихме ли оперетка за вашия дядо и за вашата баба? „Ако баба ми беше дядо или Лагуната на гномите“?…
Настана мъртва тишина. Трикс искаше да извика на артистите, бързо да бягат, но си спомни за бойния разказ на Паклус и реши, че това е безполезно и само ще доведе до по-големи мъки за актьорите.
Но Паклус внезапно свали ръка от меча си и попита:
— Вашата трупа ли я съчини? Баба… баба ми много я хареса. Разказваше, че дори си е поплакала по време на представлението. Там, в онази сцена, когато дядо ми и помага да си направи рог от рапан.
— Ние, ние бяхме! — Дебеланкото се хвърли към рицаря, хвана ръката му и започна енергично да я тръска. — Помня баба ви — изключително мила старица! Един господин се опита да разкритикува нашето представление, но тя го изхвърли през прозореца. Как се чувства милата ви баба?
— Че как да се чувства? Работи в ковачницата, върти чука… Спомням си, че много й беше харесала актрисата, която я играеше…
— Аз играех тази роля — гордо каза дебеланкото. — Позволете да ви се представя — Майхел, директор на театъра и актьор по съвместителство.
— Също така и билетопродавач, готвач и изпълнител на страшните ефекти зад кулисите — с половин глас добави Шараж.
— Че възможно ли е да сте играли баба ми? — възмути се Паклус.
— Бях по-млад и по-симпатичен — бързо каза Майхел. — Имах прекрасна, пищна брада.
— Не беше ли залепена? — подозрително попита рицарят.
— Какво говорите, това е невъзможно! Вашата баба никога не би ми простила такова оскърбление!
Паклус се засмя и тупна яко директора по рамото, от което той приседна.
— Бива си те, артисте! Виждам, че познаваш… гномските обичаи.
— Актьорът трябва да вниква в същината на това, което изобразява — отвърна Майхел, като разтриваше рамото си. — Иначе може да се получи профаниране на прототипа и някой да убие актьора.
— О! — Паклус приседна на една табуретка, на която предварително огледа краката. Табуретката заскърца, но издържа. — Това е много хубаво. Знаете ли, мой мили Майхел, работата е там, че аз бих искал да ми заемете, разбира се, с тяхно съгласие и срещу достойно възнаграждение, петима-шестима актьори, които играят в пиесата „Алби и Бамбура на Кристалните острови“.
Всички актьори весело се засмяха.
— Да не би нещо да не е наред? — намръщи се Паклус.
— Работата е там, многоуважаеми рицарю, че това, аритметически не е възможно.
— Аритметически ли?
— Ами да. В тази пиеса играят всичко на всичко четири човека. Бамбура, Шараж, нашият смел северен приятел Хорт и аз.
Малкото бяло кученце под масата, гневно взе да ръмжи.
— Извини ме, Алби! Четири човека и куче.
— Но нали в пиесата ви има екипаж, диваци, витаманти… — в недоумение попита рицарят. И леко се изчерви.
Майхел благоразумно се престори, че не забелязва близкото познанство между суровия рицар и лекомислените детски пиеси.
— О, да! Но ние не можем да си позволим голяма трупа. Знаете ли колко скъпо ни излиза арендуването на театъра в големия град? Затова сме четирима и всеки от нас играе по няколко роли. Е, имаме и статисти — тях ги наемаме за една-две вечери сред публиката и гражданите, които изявят желание…
— Капитан Бамбура, вождът на диваците, чудовището с меча кожа и еленски рога, жената на капитан Бамбура и младият витамант! — гордо рапортува Бамбура.
— Вторият помощник на Бамбура, синът на вожда на диваците, предводителят на витамантите, стражарят в пристанището и морякът на мачтата! — рапортува Шараж.
— Първи помощник, втори матрос, човекът зад борда, живият труп, дивакът — ловец и старицата с качулката — поклони се Майхел.
— А нашият доблестен Хорт играе всички останали моряци, диваци, витаманти и минотавърът, който танцува бойния танц. Бога на слънцето — също. — Бамбура се усмихна.
— Театърът е измама — тъжно отбеляза Паклус.
— Не, моля ви се! — Майхел замаха с ръце. — Театърът е мечта. Театърът е илюзия. Той е взаимното вълшебство на доверието! Какво ви смущава, благородни рицарю? Ние четиримата можем да ви изиграем всяка пиеса.