— А можете ли да управлявате кораб? — попита Паклус. — В действителност. Или и това е… обща мечта и илюзия на доверието?
— Ами… — Майхел се замисли. — Аз се консултирах преди време с едни познати моряци. И умея да връзвам морски възли.
— Аз през детството си съм плавал на бащиния… — Бамбура се закашля. — Плавах на един кораб. Дори ми разрешаваха да хващам щурвала.
— Аз пък, една година съм бил юнга на търговска галера — каза Шараж. — По принцип, трябваше да са три и половина, но тогава се случи победата при Черния брод и всички, които нямаха седемнайсет години ги освободиха предсрочно.
— На нас ни трябва екипаж за малка шхуна. — Паклус удар с юмрук по масата. Кокошката подскочи към него и той ловко я улови във въздуха. Откъсна едното крилце и го пъхна в устата си. — Вие може и да можете да връзвате възли, но не сте моряци. Напразно ви притеснихме.
— Моля, моля! — възмути се Майхел. — Да, ние сме артисти! Но можете да ми вярвате — истинският артист и в живота може да прави това, което изпълнява на сцената.
Шараж изхъмка.
— Не може без капитан — Паклус поклати глава. — Без истински капитан, който знае къде е гротът на кораба и къде — бушпритът…
— Грот е долното наклонено платно, ако корабът е едномачтов — чу се глас зад гърба на Трикс. — А ако корабът е двумачтов, грот-мачтата е по-високата. А бушприт е предната наклонена мачта, на която се закрепват кливерите и щаговете на фок-мачтата.
Всички извърнаха глави. На вратата, варваринът Хорт, леко наведен, за да не опре с глава тавана, стоеше и се усмихваше сурово.
— Хорт е капитан. Хорт е плавал девет години на дракари, Хорт три години беше капитан на самаршанска бойна галера, Хорт служи една година в кралския флот като старши помощник, но фрасна по физиономията капитана си и го изхвърлиха зад борда. Хорт плува два дни и стигна до брега. Оттогава Хорт не излиза в морето. Но Хорт е капитан.
— Защо никога не си ни разказвал?! — извика Майхел.
Хорт вдигна рамене.
— Недостойно е за мъж да се хвали.
— В такъв случай, всичко е решено! — Паклус се надигна. — Събирайте си нещата…
Алби изджавка възмутено.
— Ти също — сурово го изгледа Паклус. — Събирайте си багажа и право на кораба!
— Чакайте! — възкликна Майхел. — Още не сме се уговорили!
— Нима? — удиви се рицарят.
— Аз ще отида със смелия рицар — тежко изрече Хорт. — Да се сражавам с теб, рамо до рамо, е подвиг, който ще бъде възпят!
— Къде отиваме и какво трябва да правим? — поинтересува се Бамбура.
— Ще преследваме кораба на витамантите… — започна Паклус.
Шараж скочи.
— Витамантите изгориха родното ми село! Избиха целия ми род! И аз идвам с теб!
— Трябва да спасим княгиня Тиана, която витамантите отвлякоха — продължи Паклус.
— Братовчедката Тиана? — възкликна Бамбура. — Малкото момиче е в беда? Идвам с теб!
— Мога да ви платя… — Паклус надникна в кесията и помръдна устни. — Седем… не, даже осем златни монети.
— Десет и си стискаме ръцете! — твърдо отсече Майхел. — И половината трофеи!
Вече се свечеряваше, когато на кея, около малката двумачтова шхуна се срещнаха четиримата актьори, Трикс и Паклус, от една страна и еднокракия кръчмар — от другата. Малко встрани стоеше количка, натоварена с необходимите запаси за една седмица — храна, вода, газ за лампите…
— Ето я красавицата! — възкликна кръчмарят и посочи шхуната. — „Сепия“!
— Не е много голяма — намръщи се Паклус.
— Тъкмо ще плава по-бързо!
— Малко са й платната…
— Ще е по-устойчива по време на буря!
— Цялата е изядена от дървояди — каза Хорт, като почовърка с нокът корпуса.
Кръчмарят изгледа подозрително варварина и каза:
— Това е много сигурна съдина!!
Варваринът, пренебрегвайки презрително трапа, подскочи, хвана се за борда и се издигна на ръце. Разходи се няколко минути из шхуната, пипна щурвала, слезе в трюма, оттам излезе с мокри крака, надникна в каютата. След това се върна на кея и каза:
— Някога е била хубава стакселна шхуна.
— Казах ли ви! — зарадва се кръчмарят.