— Сега е купчина дъски. Ако излезе в морето, ще издържи седмица-две. Ако попадне в буря — ще потъне. Такелажът е изгнил, платната са кърпени.
— Може ли изобщо да плава? — уплаши се Трикс.
Варваринът помисли и отвърна:
— Може. Ако е за кратко. За седмица гарантирам. Колко искаш за нея?
Кръчмарят заоглежда шхуната.
— Сто златни монети.
— Ние ще я купим за двайсет — каза варваринът. — За да разкараш тази съборетина от пристанището, ще трябва да си платиш, няма да я вземат дори за дърва.
Кръчмарят вдигна ръце към небето.
— Какво говорите, храбри воине! Това е славен кораб! Петдесет!
— Двайсет! — повтори Хорт.
— Варварите не се пазарят — обясни Майхел. — Когато ги въвличат в такова нещо, те просто хващат чука и…
— От уважение към вашата славна компания — съгласен съм! — кръчмарят махна с ръка. — Тази моя щедрост ще ме погуби… Наистина ли не отивате за съкровище?
Не последва отговор и кръчмарят, въздишайки си тръгна от кея. А насреща му се движеха две малки фигурки, при чийто вид, Трикс застана нащрек.
И имаше защо.
— Трикс! — Йен размаха ръце и се затича. След него подтичваше и една по-малка фигурка.
— Тези кои са? — учуди се Паклус.
— Това е… моят оръженосец — смутено отговори Трикс.
— Нима учениците на магьосниците имат оръженосци? — порази се рицарят.
Йен вече беше стигнал до тях и страхливо взе да ги оглежда.
— Ти какво правиш тук? — попита Трикс. — Защо не си с Лапад? Той ли ти каза къде съм?
— Не — завъртя глава Йен. — Той каза, че си в отпуск. И че мога да те изчакам при него или да те потърся — както реша. А Халанбери също каза, че иска да те намери… И ние попитахме Аннет…
— Само това не! — прошепна Трикс.
Аннет седеше на рамото на Халанбери и обидено гледаше към Трикс. Когато погледите им се срещнаха, тя се нацупи и извърна глава.
— Тя малко почародейства и каза, че си на пристанището… Та затова… — И Йен разпери ръце. — А Халанбери, не можах да го изгоня… Зарече се, че също ще дойде да спасява сестра си.
— Да не би да искате да дойдете с нас? — обърка се Трикс.
— Аха! — изписка Халанбери.
Трябва да признаем, че на Трикс му стана приятно. Каквото и да говорим, когато тръгваш на опасно пътешествие, приятелското рамо винаги е добре дошло. Дори помощта на страхливия оръженосец с долнопробен произход и на малкото копеле…, обаче какво ще кажат останалите? Някак си изглежда несериозно ученикът на вълшебника да влачи след себе си в такова опасно начинание разни дребосъци…
— Паклус? — Трикс погледна към рицаря.
— Ти решаваш — отвърна той. — Това са твои хора и ти решаваш. Още два чифта ръце няма да са ни в повече.
— Да, но Халанбери не ни помага…
— Зависи как ще го погледнеш. — Рицарят поклати глава. — Ако е доведен брат на Тиана, макар и да е копеле, неговото присъствие тук придава на нашите действия известни основания.
— Легитимност — потвърди Майхел. — Това е като да изпълниш роднинския си дълг.
— Щом един мъж е готов да се застъпи за честта на сестра си — тежко добави Хорт — не е важно, на колко години е — той вече е мъж. Ела, момчето ми!
Халанбери, страхливо се приближи към Хорт.
— Дръж! — Хорт порови из джобовете на плаща си и измъкна оттам едно малко чукче. — В моето племе, такива малки бойни чукове се връчват на децата, когато пристъпват към първата си битка.
— Охо! — възторжено произнесе Халанбери. — От метеоритна стомана… Дръжката му е от планински кипарис… Такъв струва повече от десет златни монети, ако е в добро състояние!
Майхел възкликна и погледна Халанбери с уважение.
— По време на боя, ако това се случи, ти ще трябва да пълзиш под краката на враговете и да ги удряш по коленете — поясни Хорт. — Или да ни следваш и да биеш падналите врагове по темето, така че те никога вече да не се надигнат.
Трикс се хвана за главата.
— Това няма да се наложи! Ще минем и без бой…
— Трябва да бъдем готови за всичко — повдигна рамене Хорт. — С това чукче могат, освен всичко останало, да се чупят и орехи.
Трикс махна с ръка и се предаде.
— Добре. Както искате. Аз съм ви предупредил…
Шараж произнесе наставнически:
— Моят народ има една песен. Няма да мога да я изпея на вашия език, но ще ви предам смисъла й. Ето, чуйте… „Когато тръгваш на път, с приятели е по-весело. Когато си сам — си сам, а когато си с приятели — вие сте няколко души. Не те е страх от снежните виелици, не те плаши задухата на зноя, дъждът не те смущава — когато си с приятели… С приятели се работи по-леко и по-леко се мисли. Смъртно опасно е да ходиш сам на лов за мечка, но ако тръгнеш с приятели и я нападнете от няколко страни — мечката ще бъде победена, разбира се, ако не повика на помощ друга мечка“… За да се запечата мъдростта на тази песен в главата ти, трябва да я пееш дълго и да повтаряш думите и по няколко пъти.