Струваше му се, че нещо не е съвсем както трябва. Че трябва само мъничко да размести думите и заклинанието ще зазвучи над цялата земя, ще разтърси до дъно океана, ще умие и най-високите планини със солени и разпенени вълни…
— Трикс — завика Паклус, озъртайки се ужасен. В небето отнякъде наистина се появи буревестник, който се мяташе неистово насам-натам, нагоре-надолу, без да разбира защо го прави. Чайките покъртително крещяха и непрекъснато цвъкаха. От всички посоки бяха плъзнали тежки сиви облаци. — Трикс! Не буря! Не буря, а вятър! Само вятър в кърмата!
— „Сини мълнии раздираха небето и изчезваха в морската бездна“…
Удари силен гръм. Синя мълния се заби във водата, вдясно на борд на шхуната, водата засъска и заизригваха кълбета пара.
Трикс взе да върти глава, без да разбира какво се случва. Бързо продължи:
— Вятър, вятър задуха облаците и мълниите! Вятърът беше могъщ, и подкара стадата облаци по небето! Той духаше над синьото море, препускаше из океанския простор! Когато срещна една малка шхуна, вятърът я подхвана с ласкавата си и силна ръка и я подкара, подкара я напред! След кораба на коварните витаманти, които отвличаха княгиня Тиана в плен! След кораба на витамантите, с удвоена, с утроена скорост!
Нещо сякаш изтропа по кърмата. Платната се издуха с грохот. Всеки нещастен марсел, всеки, даже най-малкият тимсел, се огънаха, ловейки вятъра. Почти излитайки над водата, шхуната се понесе напред. А след нея, клокочейки и хвърляйки мълнии, се носеше свирепият щорм.
— Вълшебнико, недей по-бързо! — викна Хорт. — Платната няма да издържат.
Трикс се огледа, видя пронизаното от мълнии и пълно със страховити купища облаци небе зад кърмата. И реши, че ще гледа само напред.
— Ти наистина си роден вълшебник! — каза Паклус. Рицарят изобрази една одобрителна озъбена усмивка и ръгна Трикс с юмрук в слабините. — Ще минат четирийсет години, а може би трийсет и аз без страх ще застана до теб в истински бой!
Трикс не беше много убеден, че това е точно комплимент… но не тръгна да спори, а викна на Хорт:
— Мога ли да помогна с още нещо, капитане?
Хорт огледа палубата, над която летяха разпенени пръски, чистия хоризонт пред тях и ревящата буря отзад, и каза:
— Бягай в камбуза да помогнеш за картофите. От чистия въздух идва страшен апетит!
Може би Трикс щеше да го утеши това, което Хорт каза, когато той се скри в камбуза. А Хорт каза:
— Той е прекалено силен за такива прости неща като попътния вятър. Прекалено силен и много млад. Нека почака с вълшебството.
Но Трикс не го чу. Той слезе в мърлявия камбуз, където на светлината на една газена лампа, Халанбери белеше картофи, а Йен му помагаше с разказите си:
— Спомням си, че бях дежурен по кухня в приюта. Трябваше да почистим пет кофи с картофи, а имахме само един нож и то тъп…
При появата на Трикс, Йен изобрази бурна дейност; взе да разтребва картофените обелки, да налива вода в тенджерата и да пали печката, при това, всичко едновременно.
Но Трикс не му се скара. Той седна в ъгъла, взе Айпода и се зае внимателно да разучава заклинанието, което трябваше дълбоко да приспи врага.
Всичко изглеждаше наред. Имаше и за морето, и за кораба… Дотук Лапад не грешеше.
Не беше решен само един въпрос — в какво да превърне Тиана!
— Йен, ако ти можеше за известно време да се превърнеш в нещо, какво би си избрал? — попита той.
— Крал — резонно отвърна Йен. — И веднага бих обезглавил магьосника, който ме е превърнал.
— Ами, ако трябва да избереш измежду зверовете?
— В дракон!
— Ясно — промърмори Трикс. — Халанбери, ти какво би искал да бъдеш?
— Жаба — каза момчето. — Аха. Жаба!
— Защо? — смая се Трикс.
— Жабите подскачат толкова смешно! И могат да живеят и във водата, и на сушата. Това е страхотно, нали?
Трикс махна с ръка и се замисли дълбоко.
Тук ще го оставим за известно време. Все пак, това е много сложна задача — да измислиш такова превръщане, та и най-капризното момиченце да не се обиди.
А шхуната през това време се носеше на крилете на бурята, неумолимо догонвайки кораба на витамантите…