Трета част
Трикс търси справедливост
1
Рано сутринта, когато слънцето едва-едва беше пробило облаците, в кубрика слезе Паклус и яко разтърси койката, на която спеше Трикс.
— Ставай, вълшебнико! Настигаме витамантите!
Сънят отлетя от Трикс на секундата.
— Вече? — измъквайки се от хамака, попита той. — Толкова бързо?
— Ти извика хубав вятър — добродушно каза Паклус, вървейки към изхода. — Платната им се виждат на хоризонта. След по-малко от час, ще ги догоним. Събуди всички, оправяй се и се качи на палубата.
През нощта могъщият варварин и славният, закален в битките рицар бяха управлявали кораба. Иначе, цялата команда сладко беше похърквала на койките си.
Трикс мина по кубрика и събуди артистите.
Майхел се събуди веднага, с възгласа: „Накъде да бягаме?“ Шараж отвори очи тъкмо преди Трикс да го докосне по рамото, изгледа го строго, кимна и скочи, все едно че не беше заспивал.
Бамбура се наложи да го тръска и ръчка, защото не искаше да се буди и само повтаряше: „още пет минутки… братко… остави ме… нека си досънувам…“ Изглежда, на артиста му се беше присънило нещо от детството.
Йен, когато Трикс го докосна, седна и каза: „Вече съм буден!“, но още щом Трикс се обърна, отново беше заспал и то седнал. Наложи се да го наплиска с вода.
Малкият Халанбери спеше толкова сладко, че сърце не му даде на Трикс да го буди. Затова и нареди на Йен, който мърмореше недоволно, да събуди момчето и да отиде в камбуза.
След като закуси с останалото от варените картофи и твърдото като камък, пушено месо от лос, Трикс изтича към нужника. Поглеждайки през една дупчица към бушуващото море, свърши набързо една работа, след което се качи на мостика, където Хорт и Паклус нещо си шепнеха.
— Къде са витамантите? — попита Трикс и настръхна от вятъра. Зад кърмата, както и вчера, с мълнии и светкавици бушуваше бурята.
— Виж… — Паклус протегна ръка.
Трикс се загледа и се изплаши — много по-близо, отколкото си представяше, се виждаше корабът на витамантите. След пет минути, те трябваше да се сближат. Корабът беше двумачтов бриг, малко по-голям от „Сепията“.
— Трябва да спреш вятъра, щом се приближим — каза Паклус. — И веднага да ги приспиш.
— Добре — нервно поглаждайки Айпода, каза Трикс. — Заклинанието е добро. Лапад се е постарал. Докато го четях, аз самият за малко да заспя.
— А вятъра?
— Вятъра… — Трикс преглътна. — Сега ще го измисля. По-лесно е да го спреш.
— Не знам, не знам… — Паклус със съмнение поклати глава. — Случи ми се да видя как веднъж Лапад се опита да спре огнения смерч, който самият той беше предизвикал…
— Бих ви посъветвал да започваме — каза Хорт. Извади от джоба си зърна планинско кафе, лапна две и ги сдъвка. Протегна няколко на Паклус, а той кимна с благодарност. — След няколко минути, витамантите ще открият огън от катапултите.
— Те забелязаха ли ни? — попита Трикс.
Хорт се разсмя с пълно гърло.
— Дали са ни забелязали? Моето момче, няма как да не забележиш кораб, който се носи след теб на крилете на бурята със скорост, каквато няма в природата. Кораб, чиито спътници са ветровете и мълниите. Кораб, който…
— Разбирам, разбирам. — Трикс се огледа. Всички се бяха събудили и го гледаха тревожно. Даже Йен и Халанбери — и двамата мокри, ясно беше как Йен е събудил малкия, изглеждаха уплашени. Трикс събра мислите си и започна: — Морето заспа… Нито вълничка — всичко утихна. Вятърът спря… Игривите му пориви вече не будеха задрямалите води… Тежките сиви облаци в небето се разсеяха, утихнаха гръмотевиците, светкавиците угаснаха. Върху гладката огледална повърхност на океана неподвижно застинаха двата кораба…
Той замълча.
— М-да — Хорт замислено се огледа. — Малко е… прекалено…
Върху палубата на „Сепия“ се стовари един огромен черен буревестник. Птицата дишаше тежко с широко разтворен клюн и смаяно гледаше хората. След това изграчи укоряващо, забила поглед в Трикс и се отдалечи, клатушкайки се.
— Горкият, цяла нощ го подмята бурята — каза Паклус. — Нагоре, надолу… Ту докосваше с крилото си водата, ту се издигаше като стрела към облаците. А как крещеше! Сърцето ми се късаше…
— Между другото, витамантите приготвят катапултите… — меланхолично каза варваринът. — И ако се съди по дима, смятат да ни залеят с гореща смола…