— Ето и първият пропуск — весело каза Паклус. — Вижте, че на животните заклинанието не е подействало!
За всеки случай, той ритна с всичка сила с подкованата си обувка единия от моряците. Но морякът наистина спеше.
— Дори да имат чифт леопарди — пазачи, нас това няма да ни спре — свирепо каза Шараж. — Ще търсим ли момичето?
Трикс кимна. Нещо обаче го тревожеше… нещо все пак не беше както трябва в заклинанието, което Лапад беше съставил… някаква малка неточност… Сън, о, сладък сън…
— Стойте! — развика се той. — Разбрах къде е грешката!
Над палубата се разнесе гръмогласен смях. Вратата на каютата се отвори и оттам излезе рицарят — магьосник Гавар. Черните му доспехи зловещо блестяха на слънцето, в едната ръка витамантът стискаше дълъг двуръчен меч, а в другата — магически жезъл.
— Късно е, нафукано момченце! — изрева той. — Късно е! Мои верни слуги! Напред!
От вратите, зад гърба на Гавар с ръмжене изскочиха зомбита — с подути сини лица, подпухнали ръце и крака, мъртви и слепи очи и оголени, изпочупени зъби. Доспехите им бяха от гнила, изпокъсана кожа и в ръцете си държаха тъпи, ръждясали мечове.
— Сънното заклинание действа само на живите! — продължи витамантът. — Тук съзирам глупостта на Лапад!
— Твоето мъртво войнство не ни плаши! — викна в отговор Паклус и с един силен удар разполови зомбито, което беше най-близо. Горната половина запълзя към Паклус, стържейки с ръка по палубата и крещейки зловещо. Долната тръгна сляпо да броди между воините, като не пропускаше да рита противника.
— Но ти трябваше да заспиш! — не издържа Трикс.
За негова изненада, Гавар не само че го чу, но и му отговори. Той вдигна забралото на шлема си и загледа Трикс с белите си мъртви очи.
„Никога вече няма да ям варени яйца…“ — потресен, помисли Трикс.
Сините устни на витаманта помръднаха и той изрече:
— Щях да заспя, ако бях жив. Аз обаче отдавна съм мъртъв… заради гнусния Лапад!
При всяка дума, от устата на витаманта изпадаше по някое гнило парче плът.
— Това е лич, магьосник-мъртвец! — извика Хорт и Трикс видя как дори безстрашният варварин побеля от страх. — Ужас!!! Всички ще умрем!
— Трикс, направи магия! — съсичайки поредното зомби, изрева Паклус. — Ти магьосник ли си или някой поплювко?!
Тежките думи на рицаря помогнаха на Трикс да събере мислите си.
— Кръвта на храбрите деди кипеше в жилите на рицаря! — викна той. — Мечът, като перце летеше в ръцете му и с едно движение разсичаше мъртвата плът!… — вдъхновено заизрича Трикс. — Смелостта на рицаря и неговата ненавист към враговете бяха толкова големи, че след ударите ми, зомбитата умираха окончателно и се превръщаха в локви отвратителна слуз!
Зомбито, чиято ръка Паклус току-що беше отсякъл, погледна обидено към Трикс. И се превърна в зловонна локва.
— Силен си, момче — зловещо каза Гавар. — Когато избия всички ви, теб ще те съживя и ще те направя свой роб! — Витамантът се намръщи и гръмогласно произнесе: — Страшното заклинание превръщаше мъртвите воини в слуз, но и тя продължаваше борбата, пъплеше по враговете, изгаряше живите с отровната си пяна и ги отравяше с изпаренията си!
Локвите слуз, в които се превръщаха под ударите на Паклус и Хорт зомбитата, затрепериха и запълзяха напред, съскайки и пръскайки. Хорт, на чието лице попадна капка от отровата, изви от болка.
— Но яркото слънце светеше в небето! — завика Трикс. — И животворните му лъчи унищожаваха отвратителната гадост, като я превръщаха в безобиден сив прашец, който не можеше вече да навреди, колкото и подлият лич да се стараеше!
— Така ли било! — зави Гавар, когато видя, че мъртъвците му се топят, а отровната слуз се превръщаше в безобиден сив прах. — Само почакай! Могъщият лич не се уплаши от високомерните думи на младия магьосник. Той се намръщи и произнесе най-страшното заклинание, което знаеше. Призова от дълбините на морето невиждано чудовище, изтляло още в праисторическата епоха! Ставай, прокълнати! Твоят разум кипи от възмущение, ти си готов да влезеш в смъртоносната схватка!
Шхуната се разклати. Водата наоколо се разбушува. Нещо огромно и страшно се готвеше да излезе на повърхността. В дълбокото се очертаваше някакъв силует с невъобразими размери, който приличаше на исполински октопод.