С тежко клатушкане драконът приближи към края на покрива и се покатери на стената. Разпери огромните си крила, размаха ги.
И скочи надолу!
Сърцето на Трикс потъна в петите, главата му се завъртя. Но Елин леко и непринудено премина в плавен полет, после набра височина и полетя над нощната земя.
— Страхотно! — възхити се Трикс. Да лежи в нишата на гърба на дракона беше толкова уютно, по-добре дори отколкото в леглото! — Толкова е удобно да се лети върху теб!
— Точно затова не искаме хората да знаят за това! — изрева драконът. — Представяш ли си какво ще настане?
Трикс си представяше. Отначало ще убеждават драконите да пренасят хората на дълги разстояния. После ще крадат или ще купуват яйцата им (страстта на драконите към златото е всеизвестна). И накрая просто ще ги поробят и ще ги принудят да носят върху себе си аристократи и магьосници.
— Няма да кажа на никого! — извика Трикс. — Честна дума!
Драконът не отговори. Полетя на югоизток, Трикс усещаше ритмичното движение на огромните му раменни стави, а в стомаха му от време на време нещо тихо къркореше. Да летиш се оказа толкова прекрасно, че потъвайки в сън, Трикс си помисли: „Това е най-хубавата ми Стара Нова година!“
— Елин! А не може ли да летиш по-ниско? Много е студено!
Елин не отговори, само рязко си пое дъх — и в стомаха му нещо закипя. Тялото на дракона веднага започна да се нагрява.
— Благодаря, това е! — признателно каза Трикс.
Елин шумно издиша пламък, но така и не отвърна нищо.
На сутринта спряха в края на гора. Тук почти нямаше сняг, макар че още беше зима, въздухът беше студен, а земята — твърда, замръзнала. Трикс изтича в храстите, а драконът отлетя по-нататък в полето и постоя няколко минути там наежен, хвърляйки погледи към момчето. После Елин отлетя на лов и се върна с пълна с яребици уста — вече изпечени. Трикс изяде една, а останалите ги глътна драконът, след което нацупено се оплака:
— Малки са ви птиците тук. При нас, в Самаршан, птиците ни са с размери на крава! И не летят — драконът се почеса по носа с върха на крилото, след което честно добави: — Вярно, бягат бързо и трудно се стигат. А и ритат болезнено.
— Слушай, Елин — на дневна светлина Трикс най-сетне беше успял внимателно да огледа дракона. — Ти само два крака ли имаш?
— А колко трябва да имам? — възмути се драконът. — Две лапи, две крила. Стигат ми!
Той протегна крило напред и ловко зачопли между зъбите си с ноктите, които стърчаха от сгъвката на крилото… при човек това място би отговаряло на лакът.
— Обикновено рисуват драконите с крила и четири крака — поясни Трикс.
— А при нас обикновено рисуват хората в доспехи и с огромни мечове — Елин поклати крила. — Ако имах четири крака и крила, щях да съм с шест крайника. И щях да съм насекомо. Как мислиш, приличам ли ти на муха?
— Какво говориш, изобщо не приличаш! — запротестира Трикс.
— Два крака и две крила са напълно достатъчни — тъжно отсече Елин.
От гледна точка на Трикс драконът, седящ на двете си лапи, най-много от всичко наподобяваше на гигантско оранжево пиле. Но той благоразумно не го каза на глас.
— Драконите магически създания ли са?
— Най-магическите! — увери го Елин.
Под мантията на Трикс нещо се размърда и Аннет изхвърча навън:
— Лъжа! Изобщо не сте магически!
Драконът присви очи, опитвайки се да разгледа Аннет. После съчувствено каза:
— Какво е това? Някакъв паразит, който живее по теб?
От възмущение Аннет загуби дар слово и се разтрепери във въздуха, разпръсквайки цветен прашец около себе си.
— Това е фея! — застъпи се за нея Трикс. — Това е моята фея… моят фамилиар. Тя е вълшебна и много могъща!
— Наистина си велик магьосник, ако и да си още ученик — промърмори драконът. — Ей, фея, не исках да те обидя! Ние, магическите същества…
— Аз съм магическа! — изкрещя Аннет. — И минотаврите, грифоните, мантикорите, еднорозите. А вие, драконите, сте най-обикновени, като хората, елфите и гномите!
— Защо? — изненада се драконът.
— Защото при магическите създания умението да правят магии е вродено! А вие го учите! Вие просто живеете много дълго, затова и умеете много!
— Не знаех — смути се Елин. — Винаги съм мислил…
— Всички магически същества знаят! — продължи да се гневи феята. — Затова и не ви обичаме вас, драконите! Вие сте най-обикновени, фукльовци такива.