Трикс пак се изнерви. Дерик някак много едностранчиво разбираше помирението!
— Може би — уклончиво отвърна Трикс.
Те внимателно си подадоха ръце.
— Е… да си тръгвам, а? — попита Дерик, като вдигна метлата и тигана.
— Да — каза Трикс. — Още е съвсем рано.
— Ами… спокойна нощ тогава… — Дерик предпазливо размаха ръка пред себе си, преди да стъпи на стълбището. — И ти… също си лягай. Утре сутринта имаме ексглумация и лабораторни упражнения по порицание…
— Лека нощ — съгласи се Трикс. — Приятни сънища и въобще всичко най-хубаво!
Заклинанието за светлина почти се беше изчерпило. Трикс се върна в леглото си, повъртя се малко, но после все пак не издържа, стана и отново постави охранително заклинание на вратата.
Просто за всеки случай.
— Мнозина от вас, жалките недостойни ученици, недооценяват важността на ексглумацията — говореше декан Еам, докато крачеше из лекционната зала. — „О, защо да се подиграваме на победения и мъртъв противник?“ — казват тези плашливи нещастници. Някои стигат дотам, че смятат падналия враг достоен за уважение или пък твърдят, че за мъртвите трябва да се говори или добро, или да се мълчи. Срам и позор! Това правило, ако изобщо е подходящо, е за обикновените хора. А на вас, асасините, ви предстои да си имате работа с крале, магьосници, пълководци, тоест онези, от чието име треперят народи, за които летописци пишат балади. А това е съвсем различно нещо. Запомнете: нищо не радва така селяните и не възбужда така подмазвачите, както хубавата подигравка с бивш кумир! Нищо не укрепва така властта, както унижението на предшественика! Ти! — Еам посочи Трикс. — Стани и отиди при дъската!
Трикс послушно стана и тръгна към широката дъска, монтирана на две каменни стойки пред катедрата. На дъската лежеше нещо, покрито с червено платнище.
— Махни покривалото! — заповяда Еам.
Трикс преглътна и предпазливо свали платнището. За щастие, учителят Абв не беше излъгал — на дъската лежеше не труп, а само натъпкано със слама плашило — в разкъсани дрехи, с нахлупена на меката глава широкопола шапка, несъразмерни ръце и крака и небрежно нарисувано лице.
— Встъпителна лекция — небрежно каза Еам, описвайки кръгове около Трикс и чучелото. — Това е бивш владетел на могъщо кралство, убит от теб с помощта на царевичен кочан и отвара от гъбата мораво рогче. Той е бил суров, умен, от него са се страхували и са го обичали… като цяло, нормален владетел.
— Разбрах — прошепна Трикс, гледайки печално чучелото.
— Сега ти трябва да му се подиграеш. Така, че всички блюдолизци и клеветници да започнат да го критикуват, а теб да те възхваляват.
— Разбрах — повтори Трикс.
— Започвай. Аз не само ще коментирам твоите действия, но и ще защитавам мъртвия владетел.
Трикс погледна назад към Тиана и Дерик. Тиана го гледаше със съчувствие, а Дерик — с любопитство.
— Аз искам… искам да кажа няколко думи за бившия владетел… — започна Трикс.
Еам презрително изсумтя.
— Искам да кажа за това… плашило… — изтръгна от себе си Трикс.
— Вече е по-добре — промърмори Еам. И веднага възмутено възкликна: — Как смееш да го наричаш плашило?
— Ами какъв да е? — отговори на въпроса с въпрос Трикс. — Вижте го само! Целият е смачкан, ръбат, ръцете и краката му са с различна дължина!
— Срамно е да се смееш над физически недостатъци — отсече Еам. — Недостатъци може да се открият във всеки човек — ти ли не го знаеш, чипоноско!
— Не става въпрос за физическа грозота! — поправи се Трикс. — Аз го наричам Плашилото, защото той вдъхва страх!
— На нашите врагове! — изрева деканът.
— На всички! — парира Трикс. — Хората трепереха при мисълта, че ще изпаднат в немилост пред него!
— Всички хора треперят, ако изпаднат в немилост пред владетеля си!
— Той екзекутира всички свои врагове!
— Всички екзекутират враговете си!
— Той ги екзекутираше тайно! Преструваше се, че няма нищо общо, а лично ги екзекутираше! Включително и своя верен приятел, рицаря, наричан заради непреклонната си воля Железния, а заради майсторското владеене на брадвата — Дървосекача! Той го екзекутира, той!