— Какви са твоите доказателства? — възмути се Еам.
— Нима са нужни доказателства, когато това е общоизвестен факт? — отговори Трикс. — Всички знаеха за това, но се страхуваха да говорят! А мъдрият съветник, наричан заради смелостта си Лъва, а заради предпазливостта си — Страхливия? Закара го в далечната пустиня и там го уби! Това никой няма да посмее да отрече!
— Самият съветник нямаше нищо против да свали Плашилото! — възмути се Еам. — Това са си най-нормални интриги между властимащи!
— А хилядите изтормозени селяни? — попита Трикс.
— Чак пък хиляди…
— Десетки хиляди! Стотици хиляди! — Трикс почувства прилив на ентусиазъм и каза немислимата дума: — Милиони!
— Милиони? — онемя Еам.
— Стотици милиони мирни поданици! Малки хорица, които той изпрати да прокопават канали, да строят пътища, да изсичат гори, да копаят руда!
— Но поданиците са длъжни да копаят, да строят и да секат!
— Никой нищо на никого не е длъжен! — изкрещя Трикс.
— Страхотно… — отбеляза с учителски тон Еам. — Прекрасен лозунг, престъпниците ще го подкрепят…
И вече с друг глас извика:
— Това е демагогия!
— Това е истина! — отговори Трикс. — А гномите? Бедните гноми, изнемогващи под властта на злата магьосница… ъ-ъ-ъ… Гимгита! Той искаше да ги нападне!
— Те нападнаха първи!
— Просто Плашилото нямаше време да ги изпревари! Ами елфите?
— Какво за елфите?
— Той им се подиграваше!
— Как?
— Всячески!
— Половината му двор беше от елфи!
— Точно в това беше особеният цинизъм на Плашилото! — тъжно каза Трикс. — А бедното момиче от далечна страна, което дойде при него с кученцето си…
— Какво момиче? — притесни се Еам. — Какво момиче?
— Тя му помогна да дойде на власт! Момичето-асасин, което унищожи Гимгита!
— Плашилото й благодари и й помогна да се върне в родината си! — бързо вмъкна Еам и се ухили.
— Той каза така — зловещо отвърна Трикс. — Но всъщност истината е, че никой никога не видя повече нито момичето, нито, което е още по-ужасно, кученцето!
— Всички бяха свидетели как момичето отлетя към дома си на гърба на дракон! — Еам дори се усмихна и изплези език.
— И всички видяха как драконът се върна и задряма с пълен стомах!
— Драконите не ядат момичета! — възмути се Еам.
— Човек би си помислил, че и камили не ядат — изсумтя Трикс.
— Прекрасно — каза Еам и дръпна бедното плашило на пода. — Ще приемем, че си се справил… въпреки че с дракона, според мен, малко прекали… Добре. Ти си дошъл на власт и си управлявал страната, но след това си бил свален. Както си му е редът. Лягай.
Трикс смутено се усмихна и легна на дъската.
— Дерик! — извика деканът. — При дъската!
Дерик радостно се ухили и пристъпи към Трикс.
— Сега е твой ред — каза Еам. — Да предположим, че ти си убил този недостоен владетел с бойна метла и тиган. Сега го опозори!
Дерик присви очи и погледна Трикс. После се наведе и го целуна по челото!
— Ей! — изкрещя Трикс и се дръпна.
— Спи спокойно, бойни другарю — каза Дерик и се изправи. — Днес изпращаме в последния му път нашия бивш владетел — и аз се чувствам длъжен да кажа няколко думи за него. Хората го наричаха Ужас-ужас и това говори много за неговия характер и маниери.
— Отлично — с удоволствие каза Еам. — Възхитително.
— Мнозина не го харесваха за това, че критикуваше нашето мъдро Плашило — продължи Дерик. — И наистина — голямо чучело беше нашето Плашило! Тормозеше гномите и елфите, потискаше селяните и експлоатираше занаятчиите. Но! Нима можем да забравим заслугите на Плашилото? До края на дните си се бореше срещу крадците, опустошаващи полята и градините! За три откраднати житни стръка той набучваше крадците на кол, да пазят полето!
— Това добро ли е или лошо? — попита Еам. — Нещо не улавям основната идея…
— Чудесно е, че не я улавяте — ухили се Дерик. — Това е добро, разбира се! Реколтата трябва да се защитава! Освен това за Плашилото съвсем основателно казваха, че е поел кралство с примитивно земеделие, а го оставя с най-усъвършенстваната система за земеделие! Така че не е прав, не е прав нашият бивш владетел, като упреква Плашилото за всичко. Самият той направи много глупости! Например, като голям любител на царевицата (с неин кочан, напоен с отвара от мораво рогче, той отрови бедното Плашило), заповяда да я садят навсякъде, дори и там, където тя не може да вирее. Разчитайки за всичко на бойната магия, той заповяда да изгорят флота. Между другото, към огъня той имаше неестествена страст, явно заради панически боящият се от огън Плашило! Всички си спомнят как, когато отиде на изложбата по художествено тъкане със сламки, Ужас-ужас изпадна в ярост и заповяда да я изгорят!