Дерик кимна.
— И, разбира се, важен е личният подход — добави Еам. — Например кажете, че тиранинът и злодеят е хвърлил в тъмница чичото на ваш добър познат. И дори това да не е познат, а приятел, и да е влязъл в затвора за кражба и грабеж. Няма значение! Когато можете да посочите човек и да кажете „ето я, невинната жертва!“, доверието веднага нараства.
Еам въздъхна. После продължи:
— И трето. Колкото по-значим е бил вашият враг, толкова по-лесно е да се подигравате с него, както се убедихме в примера на ученика Трикс. Как само се подиграваше на манекена? Затова ако сте светнали някой глупак и дърдорко, който не е правил нито добро, нито зло… ще ви кажа честно — точно такива управници народът ги обича най-много… така че не си струва да ги подигравате кой знае колко. Изберете някой по-значителен от свалените по-рано и основното плюене насочете към него. Като цяло няма голямо значение дали се подигравате на този, когото сте убили лично, или на този, който преди това е бил убит от него. Главното е да има обект за клеветене, с това ще отклоните упреците лично от себе си.
— Значи, ако убием… да речем, Прозрачния бог, той ще е добър обект за подигравки? — попита Трикс. — И верните му поданици няма да ни смачкат на място?
— Ако не ви разкъсат на момента, тогава бързо ще ги убедите, че не трябва да го правят — отговори Еам, без да мигне. — Разбирам защо се обучавате за асасини. Но работата е в това, че да се убие Прозрачния бог е много, много трудно.
— Защо? — попита Трикс.
— Точно в това е въпросът — Еам седна на дъската, извади лула от джоба си, погледна я — и лулата задимя. След като дръпна от нея (Тиана неодобрително се намръщи и започна да разпръсква дима с длан), деканът обясни: — Магията на Прозрачния бог има някак странна природа…
И тогава Трикс, който от известно време го терзаеше смътно безпокойство, възкликна:
— Твоята магия също е странна, Еам! Не произнасяш заклинания!
— И какво от това? — спокойно отговори деканът. — Да ги произнасяш е нужно само ако не си достатъчно уверен в себе си и имаш нужда от слушатели. Опитен, уверен в силите си магьосник може да произнесе заклинанието мислено. Прозрачният бог, между другото, произнася заклинанията си…
— И заклинанията му са някак… никакви… — въздъхна Трикс. — Но как само работят!
— В това е и целият проблем — кимна деканът. — Тук имаме пред себе си най-обикновен дивак. Вожд на малко пустинно племе. На пръв поглед би трябвало целият му живот да е предопределен — от първата коза, която са му поверили да пасе, чак до кинжала в гърба, който ще му забие жадният за власт негов наследник. Може би той притежава много явни и скрити достойнства, но просто няма къде да научи каквото и да било. Но ето че младият вожд изчезва някъде за един месец… и се появява обратно като могъщ магьосник. Как? Защо?
— Срещнал е мъдър стар магьосник, който преди смъртта си го е научил на всичко, което знае? — предположи Трикс.
— Колкото и да е талантлив Алхазаб — за месец няма как да стане най-великия магьосник.
— Намерил е хранилище на древни знания — предположи Дерик. — Изгубената мъдрост на древните!
— Доста по-правдоподобно! — кимна Еам. — Но никой не е виждал Алхазаб да чете каквото и да е. Той дори няма книга със заклинания.
— Прозрачният бог е научил някаква специална магия? Като драконите — казват заклинания на своя драконов език и никого не учат на него — изказа предположение Тиана.
— Драконовата магия на практика не се различава много от човешката магия — поклати глава деканът. — Просто драконовият език е много сложен и затова е доста подходящ за заклинания. Освен това всички дракони са много самоуверени и живеят дълго.
— А ти самия какво още знаеш за магията на Алхазаб, уважаеми декан Еам? — попита Трикс.
— Магията го защитава постоянно — отговори Еам. — Кинжалът пада от ръцете на убийците, бойното заклинание ще го пропусне или няма да му причини вреда, отровата ще се превърне в безвреден прах. И това е удивително! Магьосникът може да се прикрие с магически щит, но ще му се наложи да изброи всички заплахи, от които трябва да се защити. В допълнение, щитът отслабва с времето, особено — ако отразява атаки. А тук се създава впечатлението, че Алхазаб се е защитил от всичко опасно веднъж завинаги!