— Змия? — изуми се Трикс.
— Скочи? — изненада се Тиана.
Но Дерик не се разсея:
— Уплашен и ужасен, аз се втурнах да бягам, но се спънах на един камък и останах да лежа безпомощен. Змията, с избиваща по кожата й смъртоносна отрова…
— Хм — недоверчиво изсумтя деканът.
— Това беше потяща се скачаща отровна змия, едно докосване до която е смъртоносно — добави Дерик. — Но моят малък братовчед не се изплаши! Грабна един камък и го стовари върху главата на змията! А след това и втори камък — с него удари по опашката на влечугото! Накрая взе тояга и удря, удря, удря гадната твар!
Погледът, с който същевременно Дерик пронизваше Трикс, изобщо не се хареса на младия магьосник. Но Дерик веднага се усмихна и каза:
— А после той ми помогна да стана, но аз, в своята гордост, отблъснах ръката му! Ръката на своя спасител! Срамувах се, че той спаси мен, а не аз — него!
— Дерик, не помня нищо подобно… — промърмори Трикс.
— Вижте колко е скромен! — въздъхна Дерик. — Той дори не помни добрите си дела… е, разбира се, защото ги прави постоянно! А с каква грижа се отнася Трикс към животните! Никога няма да забрави да напои коня си, да нахрани кучето си, да погали котката си! Ами селяните? Колко пъти мъдрите съвети на Трикс са ги спасявали от глад и студ. Трикс беше още дете, но само да излезеше от двореца — и земеделците тичаха към него с въпроси. „Време ли е да сеем пшеницата? — питаха те. — Трябва ли да плевим ряпата? Струва ли си да поливаме доматите?“ И Трикс оставяше игрите и търпеливо им отговаряше…
— Не прекалявай! — каза Еам.
— Но това наистина беше така… — промърмори смутеният Трикс. — Обичам животните. А относно земеделците… е, тъкмо бях прочел трактата „За плодовете на земята и тяхното отглеждане“. И тогава при баща ми дойдоха селяни, имаха някакъв спор за границата… А аз им казах, че вече е време да сеят… След това, когато и да ме видеха, селяните веднага започваха да ми се кланят и да питат: „Не е ли време да сеем рапицата?“ Е… мисля, че моите съвети ги развеселяваха. И те така… шегуваха се в отговор. Когато казах на стражата как трябва да чистят доспехите си, те също дълго време ми задаваха въпроси. С коя страна на меча да разсичат, трябва ли алебардите да имат дълга дръжка…
— О, не! — каза Дерик. — Напразно се притесняваш, братовчеде! Това бяха искрени въпроси! Те всичко правеха по старомоден начин, по навик. А ти прочете ръкописите. Това е много по-важно!
Трикс се вгледа в очите на Дерик. Бяха чисти и невинни.
— Наистина ли? — тихо попита Трикс. — А аз си мислех, че ме правят на глупак…
— Браво! — възкликна Еам. — Дерик, справи се. Той повярва.
— Не повярвах! — възмути се Трикс. — Съмнявах се!
— Това е едно и също. Още няколко минути — и щеше да повярваш, че си научил селяните да орат, рибарите — да ловят риба, а стражите — да се веселят.
— Защо да се веселят?
— Защото те така или иначе никога няма да се научат да се бият.
Трикс обидено изсумтя и слезе от дъската. Ами да, тръгнало малко хлапе да съветва възрастните… всички деца правят това. А Дерик, гадината, му припомни!
— Е, добре ли те похвалих? — попита Дерик с усмивка.
— О, стига вече… — измърмори Трикс.
— Значи всичко е чиста истина! — братовчедът широко се ухили.
— Да. И за потящата се змия също…
— И за змията е вярно — сериозно каза Дерик. След което изненадващо се наведе към Трикс и прошепна в ухото му: — Само че аз убих змията. А ти се разплака, блъсна ме и избяга. Попитай татко си, ако не вярваш…
Трикс онемя. А Дерик, сякаш съжалявайки за думите си, се обърна и отиде на мястото си.
— Винаги съм се интересувал от тънкостите на човешките взаимоотношения — каза Еам с видимо удоволствие. — А двамата с Дерик сте прекрасен материал за наблюдение!
— А аз? — възмути се Тиана.
— Ти? — замисли си Еам. — Ти си добро момиче. За принцеса — просто прекрасна. Но с теб всичко е ясно. Виж, ако се влюбиш в Дерик, тогава отношенията вътре във вашата компания биха придобили допълнителна острота…
— Пфу… — изсумтя Тиана.
— Да бе — намръщи се Дерик.
— Що за глупости! — възмути се Трикс и веднага спря да разсъждава излъга ли Дерик за отровната змия или не.